Селското стопанство е много важен отрасъл за датската икономика. Две трети от неговата продукция се изнася и 30% от целия износ на Дания е селскостопанска продукция. Фермерите са обединени в кооперативно сдружение при определени условия и правила с единомислие по редица въпроси, като съвместна продажба на продукти е предимство; чрез съвместното предприятие получават по-висока цена на своята продукция, да си осигуряват възможно най-евтините средства за производство. Предприятието, изградено от фермерите е средство за постигане на целта, а не самата цел. Изграждането на кооперативи в Дания е на база затварянето на производствения цикъл по вертикала, т.е интеграция по вертикала. Вместо всеки земеделски производител на селскостопанска продукция, било тя растениевъдна или животновъдна, сам да си търси пазар, то в датските фермери възниква идеята, че им е по-изгодно да имат собствена мелница, собствени месопреработващи и ммлекопреработващи предприятия с магазина мрежа. Идеята е проста, но ефективна: вместо всеки производител да си продава сам продукцията на пазара а заедно да осъществяват реализацията. При това не реализация на суровина, а вече преработена продукция с добавена стоиност - сирена, кашкавал, местни подукти, хляб и т.н. Производствените кооперативни предприятия представляват удължената ръка на селяните, която приема, преработва и продава продукцията им. Благодарение на добавената стойност се реализира и по-висока печалба.
Две трети от фермите за едър рогат добитък също са кооперативи. Кооперативните предприятия заемат значително място и в производството на посевен материал.В областта на снабдяването с фуражи, торове, препарати за растителна защита, зърно също са изградени кооперативни предприятия. Но в такива сектори, като снабдяването със селскостопански машини и строителство на стопански сгради, няма изградени кооперативи. Кооперативните предприятия се развиват в условията на конкуренция с частните производители,в т.ч с акционерите. На пазара отделните кооперативи се конкурират помежду си. В Дания не е имало случай кооперативно сдружение да банкрутира и да предаде предприятието си на кредитора. Когато кооперативното предприятие прекрати съществуването си, то се слива с други предприятия.
Закон за кооперативните сдружения в Дания не съществува. Конституцията утвърждава свобода да се създават клубове на филателистите,футболни общества,политически обединения,кооперативни и всевъзможни други сдружения. Сдруженията,които имат собствени предприятия са длъжни да спазват датското законодателство: данъчни закони, трудово законодателство, защита на околната среда и т.н. Силата на кооперативното движение е свързана и с това,че традиция сред фермерите е силната организираност на базата на икономически интереси.
Изградени са два фермерски профсъюза, а именно: Съюз на фермерите и Съюз на хусмените/дребни собственици/ и всички селяни са членове на един от тези два профсъюза.Наред със защита на браншовите интереси,тези профсъюзи организират професионални консултации и обучение на фермерите. Поотделно фермерите не се пазарят за цените-цената за всички членове е една, тя се уговаря в рамките на сдружението и може да е различна от цените на други частни или кооперативни предприятия. Разбира се,тя зависи и от съотношението между търсенето и предлагането,както на датския,така и на международните пазари. Цената може да бъде и уеднаквена за цяла Дания, както е например при свинското месо. При този случай най-висока печалба тези кооперативи, които са организирали по-рационално своето производство, с по-малко разходи постигат по-висока производителност на труда. В датските кооперативи за мляко и месо съществува правилото за задължително доставяне и задължително изкупуване. На членовете им е забранено да продават млякото или свине другаде, освен на кооперативното предприятие.
Докато в кооперативните предприятия, които снабдяват сфуражи ,торове и др. не съществува правилото за задължителна доставка и изкупуване. Техните отличителни черти са договореностите за разпределение на печалбата, икономическата политика. Предприятията принадлежат общо на нейните членове от кооператива и нито един от тях не може да купи дял от него или да продаде своя дял.
В някой страни фермерите имат акции в своите сдружения или предприятия, но в Дания не е така. Когато група селяни реши да организира свое кооперативно сдружение,т я разработва и приема свой устав на база примерен устав разработен от държавата. Икономическото сътрудничество между кооперативите намира израз в създаването на съвместни акционерни или кооперативни сдружения,например за износ на месо,организиране на научни изследвания, създаване на опитни станции,уеднаквяване на стандарти, въвеждане на санитарни програми и др.
Кооперативите са организирани в общонационална асоциация. Нейните членове са основната част от кооперативите в аграрният сектор и техните организации са преди всичко големите сдружения за изкупуване, преработка, продажби, обслужване/в т.ч. банково и застрахователно. В тази асоциация не влизат потребителните и работнически кооперации, както и кредитни сдружения. Асоциацията си взаимодейства с държавни и обществени организации, осъществява контакти с парламента,с различните министерства за защита на организационните и икономическите интереси на своите членове. Асоциацията членува в Датския аграрен съвет и в редица международни организации. Вътрешната дейност на Асоциацията на датските кооперативи се стреми и да укрепва и да развива контактите със своите членове, да ги подпомага в организационен план- в утвърждаване на кооперативните структури, обучението на ръководните кадри, промени в устава, спазването на демократичните принципи и т.н.
Опитът на датските кооперативи може да бъде повод за дискусия, която да даде отговор на: Съвместими ли са българските земеделски производствени кооперации с европейската кооперативна практика? Могат ли те да се впишат в европейското земеделие, като задължително нашето аграрно законодателсво час по-скоро трябва да се синхронизира с европейското. Как да се извърши това преструктуриране на земеделските кооперации и на семейните ферми в условията на ОСП с оглед на земеосигуреност и богата мозайка от типове почви, така че българското земеделие да стане конкурентноспобно на европейският пазар. Настощият материал в съкратен вид е подготвен от Асоциация на датските кооперативи и има за цел да покаже пред страните от източна Европа каква аграрна политика има в западните страни и каква трябва да е тяхната аграрна политика.
Кирил Боянов - аграрикономст
