Българското птицевъдство преоодоля кризата и оцеля

02-05-2006 г. - Професор Стоименов, ако се върнем в началото на тази година, ще си спомним с каква неохота говорихте за срива в нашето птицевъдството и колко много се страхувахте за бъдещето му. Сега имате къде-къде по-бодър вид, като че ли нещо се случи в него през последните месеци. - Тогава виждах ясно лицето на тежката криза, която бе надвиснала над българското птицевъдство и проблемите, които можехме да имаме заради хилядите тонове непродадено птиче месо заради страха от птичия грип. Дори и аз не очаквах толкова бързо да се изправим на крака. И причината е, че българските потребители все пак повярваха на нас като производители и като хора, които разбират от птицевъдство и не спряха да консумират пилешко месо. Вярно е, че консумацията така или иначе бе намалена, но за по-кратко време. Така падна и цената на месото, тя достигна до критична точка, което доведе до стрес много от нашите най-големи и добре работещи фирми. По складовете залежаваха над 10 000 тона пилешко месо и повече от 100 млн. яйца. Цената на месото се срина в буквалния смисъл на думата – падна даже и под 2 лева. Вече за реална себестойност на продукцията изобщо не можеше да се говори. За радост това време вече мина. - Малко повече от половин година ни разделя от приемането ни в Европейския съюз. Какво е днешното състояние на българското птицевъдство? - Мога съвсем определено да кажа, че от 5-6 години единствено птицевъдството от всички подотрасли на животновъдството ни достигна европейските стандарти. Това е много показателен факт, който говори за трайни тенденции в развитието му. През миналата година са произведени около 90 000 тона пилешко месо, като в последно време годишният прираст е почти постоянна величина – от 5-6 хиляди тона, а върхът бе миналата година. Тогава ръстът бе повече от 13 хил.тона. Но помним и други числа, когато годишно в страната се произвеждаха едва около 25 000 тона. Въпросът обаче е друг: българското птиче месо отговаря на световните стандарти, поради което то е търсено на световните пазари. Това за мен е най-важното и то ни отличава, когато правим сравнение с един или друг подотрасъл. Цялото производство на реномираните фирми е напълно автоматизирано, навсякъде са навлезли компютрите и с това се намалява влиянието на човешката ръка. Освен това птицевъдните стопанства коренно промениха своя облик, сега те създават условия за постигане на висока продуктивност, нещо което доскоро бе само едно добро пожелание. - Решен ли е въпросът с фуражите за птиците и по-точно с техните цени, които не бяха по джоба на много птицевъди? - В общи линии – да. Никакви проблеми с фуражите сега нямаме. В известна степеп преди години проблемите ни се свеждаха повече до качеството на смеските. Сега този проблем вече не съществува. Това, което се предлага на пазара, отговаря на всички евроизисквания за качество. Но и контролът над фирмите, производителки на фуражи, е много по-стриктен в сравнение с това, което бе преди 6-7 и повече години. - Урегулира ли се балансът между българското производство и вносът на птиче месо? - До неотдавна този въпрос наистина имаше проблемен характер, но и тук постепенно спорните моменти постепенно се изчистват. Не мога да не спомена активната намеса на земеделското министерство и помощта, която ни бе оказана за стабилизиране на българското птицевъдство и производството на пилешко месо. Действащите защитни мита възпират неконтролирания внос на пилешко месо, което поставяше българското месо в неудобно положение. Внасяха се доста големи количества месо, което не бе достатъчно качествено и се продаваше на дъмпингови цени, а това нанасяше големи щети на целия птицевъден подотрасъл. - Как се развива производството на яйца, какви са основните проблеми, които трябва да бъдат решени там? - Най-големият производител на яйца в страната е птицекомбинатът в село Дончево, Добричко. Всяка година в него се произвеждат над 150 милиона яйца, качеството на които е много високо, както се казва – европейско. Имаме и други големи производители, които се утвърдиха на вътрешния пазар почти без проблеми. - Навярно и тук е помогнало аграрното ведомство с наложените мита? - Това е много важно. Доскоро ние бяхме обект на яйчена инвазия от страна на много турски фирми, които не изпитваха никакви притеснения, когато търгуваха у нас. Сега обаче не е така – действа 50-процентово мито при вноса, като се добави и 20 процента ДДС, става ясно, че кандидатите да печелят за наша сметка почти изчезнаха. На пазара сега се диша по-спокойно – българските яйца отново го завладяха. - Този факт не се ли отразява върху цената на яйцата, не станаха ли те по-скъпи, след като вноса спря? - Това беше един мит. Сега яйцата се продават на цени, които са все още под себестойността им – по-малките са около 12 стотинки, по-големите - с 5-6 стотинки по-скъпи. Само тези яйца, които се предлагат в различни малки разфасофки, струват малко по-скъпо, но пък са удобни за пренасяне и не се чупят в торбите. По време на Великденските празници не бяха забелязани опити за спекулативно повскъпване, затова и с такъв подчертан интерес разглеждах щандовете с яйца. Исках да се уверя, че цените са наистина спокойни и не дават повод за критични коментари. В добра посока се движи и цената на пилешкото месо – 3,50-4 лева за килограм замразено месо и така постепенно се доближава до реалните си стойности. Малко по-скъпо на пазара се продава охладеното пилешко – средно с 10 до 14 на сто. Но въпреки това смея да твърдя, че българското пилешко месо пак ще е най-достъпно за народа ни, ще бъде негова основна храна и при това на истинско европейско равнище, т.е. с най-високо качество. Още две седмици се приемат заявления за птичите помощи Все още има време птицевъди и собственици на птицеферми за разплод да депозират в регионалните бюра на фонда заявките си за субсидии, напомнят от фонд "Земеделие". Финансовата линия стартира на 25 април , а приемането на заявления ще продължи до 14 май. Спадът в продажбите на птиче месо ще бъде частично компенсиран с 1.5 млн. лева. Допълнително се предвиждат и средства за поддръжка на генофонда. Седем милиона лева са предвидени за подкрепа на фермите, отглеждащи ценни породи животни. Половината от тях са само за птичия генофонд. Два милиона лева ще се изплащат отделно за изхранване на ферми от контролираната част от популацията. Тези средства ще се дават не само за птици, но и за биволи и млечни крави. В областните дирекиции на фонда направете справка за документите, които се изискват от кандидатите за птичата субсидия. Собствениците на ферми за селекция представят освен ветеринарен сертификат за регистрация на обета също удостоверение от Националната развъдна асоциация по птицевъдство плюс фактури за птици, купени към края на 2005 г. Парите за компенсация на одобрените птицевъди ще се изплащат до 13 октомври. Щетите от спада в цените на бройлерите ще се изчисляват за бройлери, продадени през периода 1 януари - 28 февруари т.г. Това е периодът, когато цените паднаха драстично. Средствата ще се издават срещу представена фактура, а за фермите със затворен цикъл на производство ще се приема броят на излюпените пилета, поясниха от ДФ “Земеделие”. (със съдействието на "Земеделски пазар")