За няколкото месеца, в които през 2022 г. редовното правителство имаше възможност да работи активно по редакцията и довършването на Плана за възстановяване и устойчивост, бяха задвижени редица изключително важни документа. Особено проектите за широколентов интернет, които фермерите и големите стопанства очакват да се случат в селските райони и които не бяха включени в бюджета за земеделие.
Там кабинетът заложи близо 100 млн. лв. (98 336 732,77 лв.), които индиректно щяха да подпомогнат и бизнеса в малките населени места. Затова и този бюджет трябваше да бъде изпълнени от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по проекта за „Подобряване на покритието в населените места, с фокус към периферни, слабо населени и селски райони”.
Самото изпълнение е заложено да приключи през 2026 година, с трайност 60 месеца, ако обаче проектът беше започнат през третото тримесечие на 2021 година. Всички обаче знаем какво се случи с 48-то Народно събрание, където вместо да се занимават с икономика, политиците трябваше да върнат хартиените бюлетини за гласуване. Затова и Планът за възстановяване и устойчивост някак продължава да „седи на трупчета”. И това става за сметка на зеделския бизнес, който за втори път бива излъган по отношение на добрата интернет връзка в селата, след като по старата Програма за развитие на селските райони парите за широколентов интернет също не бяха усвоени. И прехвърлени към ковид компенсациите, защото иначе България щеше за срамотите да ги връща на Еврокомисията.
И за да не се чудят земеделците какво е работело редовното правителство през миналата година по проектите за интернет в селата, ще представим в конкретика проекта, защото администрацията е искала чрез него да улесни не само бизнеса, но общинските служби и офисите на фонд "Земеделие, чиито проверки без добра интернет връзка ще бъдат силно затруднени. В анализа на Плана за възстановяване е записано, че „към края на юни 2019 г. неравенствата в покритието с широколентов достъп от следващо поколение между регионите на България остават значителни”. Единствено домакинствата в София и част от Перник имат достъп до широколентов от следващо поколение. И значителни части от България са изключени от възможността за свързване с високоскоростни мрежи, което е пречка за растежа на гигабитовото общество в страната.
Първият вариант на плана впоследствие беше актуализиран
Това цифрово разделение допълнително увеличава риска от обезлюдяване на селските райони в големи части от страната. Следователно това направление има двойна цел да стимулира селските райони, от една страна, и да осигури достъп до ММГК за всички българи, от друга. Имайки предвид, че България няма планирани дейности, свързани с широколентовия достъп в бъдещия стратегически план за Общата селскостопанска политика, тази намеса потвърждава значението му за регионите в страната и преодоляването на значителните разлики в тяхното развитие.
Технологиите за достъп от следващо поколение достигат до почти всички домакинства в столицата София, като обхващат 98,4% от домакинствата, докато например само 10,1% от сградите в град Перник. Ситуацията в селските райони е крайно незадоволителна, като само 1% от домакинствата се възползват от VHCN технологията, което е много под средната стойност за ЕС от 24%. Използването на FTTP (Fiber to the Premises/ оптика до помещенията) мрежи се е увеличило до 42%, но не и в селските райони, където се използва само от 1% от домакинствата - при 21% на ниво ЕС!!!
В същото време според данните на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2017 г. селското население на България възлиза на 2 701 671 души, или 38,3% от населението на страната, покривайки 80,9% от територията.
Именно затова тези 98 млн. лв. трябва да бъдат насочени към осигуряването на мрежи с много голям капацитет (ММГК/ Very High Capacity Networks (VHCN), което да позволят пренос, предлагащ симетрична свързаност със скорости от 10 Gbps (група от технологии за свръхбърза кабелна мрежа, която предава пакети от данни със скорост от 10 милиарда бита в секунда до оптични възли). Те ще бъдат инсталирани в общините и ще станат „опорната мрежа, която ще позволи на частните оператори да изградят свързаност до последната миля, което ще осигури достъп до свръхвисоки скорости за крайните потребители”. Липсата на тези опорни точки в момента възпира операторите, защото е скъпа.
Затова и в Актуализирания национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“ се посочва, че съществуват много региони, които нямат връзка с FTTH (Fiber to the home/ оптика до дома) мрежи. Още през 2019 г. е направено картографиране по Програмата в областта на цифровите технологии, която показва, че само 6,5% от домакинствата имат възможност да се свържат с подобни мрежи, но нито една не се намира в селски райони.
За да се разгръщат мрежи с много голям капацитет в селските райони и да се осигури свързаност на домакинствата с най-малко 100 Mbps, в много райони на страната трябва да се направят инвестиции в оптични мрежи за пренос. Без тези инвестиции телекомуникационните оператори няма да имат интерес от инвестиции в определени райони, особено в селските и слабонаселените.
Частните оператори не са склонни да инвестират в мрежи за пренос и мрежи за достъп в онези райони, които са предимно отдалечени, селски райони с ниска и намаляваща гъстота на населението, което се дължи, от една страна, на значителни разходи за разгръщане на инфраструктурата, а от друга, на ниска рентабилност на такава инвестиция. Друг фактор, който прави частните инвестиции в съответните зони непривлекателни за частните оператори, е относително ниската покупателна способност на местните жители и по този начин броят на потенциалните клиенти на телекомуникационни услуги в сравнение с инвестициите би бил значително нерентабилен.
Внедряването на високоскоростни мрежи в тези зони ще намали разходите за изграждане на мрежи за достъп, като намали разстоянието до крайния потребител.
Наличните средства ще бъдат насочени към изграждане на опорна оптична мрежа в районите, където в близко бъдеще не се предвижда изграждането на оптични възли, като се преизползва в максимална степен наличната инфраструктура. Това ще позволи на операторите надолу по веригата да изградят свързаност към крайния потребител чрез комбинация от технологии. Основните целеви области на интервенцията ще бъдат областите, определени като „лилави“ на картата. В действителност, много от общините, които разполагат с мрежи за широколентов достъп от следващо поколение, предлагат свързаност от 100 Mbps. Въпреки това, голяма част от тези общини, особено в селските райони, не разполагат с възможности за гиигабитова свързаност. В повечето случаи максималната скорост е 100 Mbps. Реализацията на този проект ще доведе до изграждане на опорна мрежа, която предлага скорост от 10 Gbps в районите, в които не са налични мрежи с много голям капацитет. Това ще доведе до значителна промяна и ще осигури гигабитовата свързаност в целевите райони.
Целта е частните оператори да изграждат, поддържат и притежават опорните оптични мрежи. България има сериозно развит телекомуникационен сектор с над 500 активни оператори. Откритата и прозрачна процедура за конкурентен подбор на операторите за изграждане на опорна оптична мрежа ще гарантира, че недостигът на финансиране за успешните изпълнители ще бъде сведен до минимум. В случай че избраният изпълнител е активен и на пазара като доставчик на услуги (фиксирани или мобилни), ще се изисква съответното (вертикално), разделение на дейностите
Експертите посочват също, че България има един от най-високите проценти на обезлюдяване в селските райони в ЕС. Загубата на население в северозападната и североизточната част на страната, както и в някои от планинските райони, създава големи социално-икономически предизвикателства. Ако проектът за инфраструктура се провали, това ще се отрази негативно и върху работата на фонд „Земеделие” и общинските служби по места.
Затова и земеделската общност би трябвало да натиснат служебните кабинети да работат по проекта за широлентов интернет, защото те очевидно ще управляват повече от редовния, след като ще ги има поне до края на април. Само така Планът за възстановяване и устойчивосст би могъл да намери своето продължение и да страната ни да не се провали в усвояването на средствата от ЕС! Зщото нито една иновация не би могла да се прокара без модерни мобилни мрежи, потребни и на бизнеса в селата, и на държавната администрация!
Екатерина Стоилова
