Начало » Новини » Света
17.09.2020 г.

Урсула фон дер Лайен: Неприемливо е 40% от хората в селските райони да нямат достъп до широколентов интернет

Извадки от речта пред Европарламента
Урсула фон дер Лайен: Неприемливо е 40% от хората в селските райони да нямат достъп до широколентов интернет

Снимка: Европейска комисия

В речта си пред Европейския парламент, изнесена на 16 септември, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта редица важни приоритети в политиките, които европейските институции ще следват през тази и следващите години. Ще акцентираме само върху няколко основни теми, свързани със „зеления пакт”, иновациите и инвестиционния план за следнащото поколение NextGenerationEU. Публикуваме част от речта със съкращения.

"Докато по време на ограниченията на свободата на движение, свързани с COVID-19, голяма част от дейността на света застина, нашата планета продължи опасно да се загрява. Всички ние сме свидетели на това навсякъде около нас - от евакуациите от домовете поради срутването на ледника на Монблан, до пожарите в Орегон и унищожаването на насаждения в Румъния поради най-тежката суша от десетилетия насам.

Станахме свидетели обаче и на завръщането на природата в живота ни. Жадувахме за зелени площи и по-чист въздух за нашето психическо здраве и физическо благосъстояние. Знаем, че е необходима промяна, и знаем също, че тя е възможна.

Европейският зелен пакт е нашият план за осъществяване на тази трансформация.

В неговата основа е нашата мисия до 2050 г. да се превърнем в първия неутрален по отношение на климата континент. Няма да постигнем тази цел обаче, ако статуквото се запази — необходими са ни по-бърз напредък и по-ефективни действия.

Проучихме задълбочено всички сектори, за да видим с какви темпове можем да се придвижваме напред и как да го направим по отговорен, основан на доказателства начин.

Проведохме обширна обществена консултация и изготвихме всеобхватна оценка на въздействието. Въз основа на това Европейската комисия предлага целта за намаляване на емисиите до 2030 г. да се увеличи до най-малко 55 %.

Признавам, че това увеличение от 40 на 55 % е твърде голямо за някои, а за други не е достатъчно. Но извършената от нас оценка на въздействието ясно показва, че нашата икономика и промишленост могат да се справят.

И че също така желаят това. Вчера 170 бизнес лидери и инвеститори — от МСП до някои от найголемите дружества в света — изпратиха до мен писмо, в което призоваха Европа да определи цел от поне 55 %.

Нашата оценка на въздействието ясно показва, че постигането на тази цел ще гарантира, че ЕС ще постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. и ще изпълни задълженията ни по Парижкото споразумение.

Ако други последват нашия пример, светът ще съумее да задържи затоплянето под 1,5 градуса по Целзий.

Съзнавам напълно, че много от нашите партньори са далеч от тази цел, и по-късно ще се върна на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. За нас обаче целта за 2030 г. е амбициозна, постижима и полезна за Европа. Можем да успеем.Вече показахме, че можем.

Докато от 1990 г. насам емисиите са намалели с 25 %, икономиката ни нарасна с над 60 %. Разликата е, че в момента разполагаме с повече технологии, повече експертен опит и повече инвестиции. И вече поемаме по пътя към кръгова икономика с неутрално по отношение на въглеродните емисии производство.

Все повече млади хора настояват за промяна. Разполагаме с повече доказателства, че това, което е добро за климата, е добро за бизнеса и за всички нас. И сме дали тържествено обещание, че никой няма да бъде изоставен при тази трансформация. С нашия Фонд за справедлив преход ще подкрепяме регионите, в които промените са по-големи и по-скъпоструващи.

Имаме всичко, което е необходимо. Сега е наша отговорност да го приложим и осъществим промяната.

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Постигането на тази нова цел ще намали зависимостта ни от вноса на енергия, ще създаде милиони допълнителни работни места и ще намали повече от наполовина замърсяването на въздуха.

За да постигнем това, трябва да започнем веднага. До следващото лято ще преразгледаме цялото ни законодателство в областта на климата и енергетиката, за да го направим „годно“ за целта от 55 %.

Ще засилим търговията с емисии, ще стимулираме енергията от възобновяеми източници, ще подобрим енергийната ефективност, ще реформираме енергийното данъчно облагане.

Мисията на Европейския зелен пакт включва обаче много повече от намаляване на емисиите. Тя е свързана с цялостната модернизация на нашата икономика, общество и промишленост. Тя включва изграждането на един по-силен свят, в който да живеем. Сегашните ни равнища на потребление на суровини, енергия, вода, храна и земеползване не са устойчиви.

Трябва да променим начина, по който се отнасяме с природата, начина ни на производство и потребление, начина ни на живот и работа, на хранене и отопление, начина, по който пътуваме и извършваме превоз. Ще разгледаме всички аспекти — от опасните химикали до обезлесяването и замърсяването.

Това е план за истинско възстановяване. Това е инвестиционен план за Европа.

Именно тук NextGenerationEU ще доведе до реална промяна.

На първо място, 37 % от средствата по NextGenerationEU ще бъдат изразходвани пряко за нашите цели в рамките на Европейския зелен пакт. И аз ще гарантирам, че зеленото финансиране ще бъде доразвито.

Ние сме световни лидери в областта на зеленото финансиране и най-големият емитент на „зелени“ облигации в световен мащаб. Ние сме лидер в разработването на надежден стандарт на ЕС за „зелени“ облигации.

Днес мога да обявя, че ще определим цел от 30 % от 750-те милиарда евро по NextGenerationEU, които да бъдат набрани чрез „зелени“ облигации.

На второ място, NextGenerationEU следва да инвестира във водещите европейски проекти с найголямо въздействие в следните сфери: водород, реновиране и 1 милион електрически зарядни точки.

Позволете ми да обясня как това може да бъде постигнато:

Преди две седмици в Швеция започнаха изпитвания на уникален пилотен проект за производство на стомана без изкопаеми горива. Той ще замени въглищата с водород, за да произведе чиста стомана. Това показва потенциала на водорода да подпомага нашата промишленост с нов, чист лиценз за работа.

Искам NextGenerationEU да създаде нови европейски водородни долини, които ще модернизират промишлените ни отрасли, ще задвижат превозните ни средства и ще вдъхнат нов живот на селските райони.

Вторият пример са сградите, в които живеем и работим. Нашите сгради генерират 40 % от нашите емисии. Те трябва да започнат да разхищават по-малко ресурси, както и да станат по-евтини и по-устойчиви.

Знаем също така, че строителният сектор може дори да се превърне от източник на въглерод в поглътител на въглерод, ако бъдат използвани органични строителни материали, като дървесината, и интелигентни технологии, като ИИ.

Искам NextGenerationEU да даде тласък на европейска вълна за реновиране и да превърне Съюза ни в лидер в кръговата икономика.

Това обаче не е просто екологичен или икономически проект: то трябва да бъде нов културен проект за Европа. Всяко движение носи със себе си определена визия и усещане. Трябва също така да придадем на системната ни промяна нейна собствена естетика, при която стилът и устойчивостта вървят ръка за ръка.

Ето защо ще създадем нов европейски Bauhaus — пространство за съвместно създаване, в което архитекти, хора на изкуството, студенти, инженери и проектанти работят заедно в тази посока.

Това е NextGenerationEU. Това оформя света, в който искаме да живеем. Свят, обслужван от икономика, която намалява емисиите, стимулира конкурентоспособността, намалява енергийната бедност, създава удовлетворяващи работни места и подобрява качеството на живот.

Свят, в който използваме цифровите технологии, за да изградим по-здраво, по-екологосъобразно общество.

Това може да бъде постигнато само ако работим съвместно и аз ще настоявам плановете за възстановяване не просто да ни изведат от кризата, но и да ни помогнат да тласнем Европа напред към утрешния свят.

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Трябва да превърнем настоящото десетилетие в цифровото десетилетие на Европа. Нуждаем се от общ план за изграждане на цифрова Европа, съдържащ ясно определени цели за 2030 г., като например такива за свързаността, уменията и цифровите обществени услуги. Трябва също да следваме ясни принципи: правото на неприкосновеност на личния живот и на свързаност, свобода на словото, свободно движение на данните и киберсигурност.

Сега обаче Европа трябва да поеме водеща роля в областта на цифровите технологии - в противен случай ще трябва да следва другите, които определят тези стандарти вместо нас. Затова трябва да действаме бързо.

Областите, върху които считам, че трябва да се съсредоточим, са три - първо, данните. Що се отнася до персонализираните данни — от бизнеса към потребителя — Европа бе твърде бавна и в момента зависи от другите. Не можем да позволим това да се случи с промишлените данни. Тук добрата новина е, че Европа е начело — разполагаме с нужните технологии, и най-вече имаме промишленост.

Надпреварата обаче все още не е спечелена. Обемът на промишлените данни в света ще нарасне четири пъти през следващите пет години. Това важи и за възможностите, които ги съпровождат.

Трябва да предоставим на нашите предприятия, МСП, стартиращи предприятия и научни изследователи възможност да използват пълния им потенциал. Промишлените данни са безценни, когато става въпрос за разработването на нови продукти и услуги.

Реално обаче 80 % от промишлените данни продължават да се събират и никога да не се използват. Това е истинско разхищение.

От друга страна, една истинска икономика, основана на данни, ще представлява мощен стимул за иновации и нови работни места. По тази причина трябва да осигурим тези данни за Европа и да ги направим широкодостъпни. Нужни са ни общи пространства на данни — например в секторите на енергетиката и здравеопазването. Това ще подпомогне екосистемите за иновации, в които университетите, предприятията и научните изследователи имат достъп до данните и могат да си сътрудничат по отношение на тях.

Ето какво се случи с широколентовия интернет в българските села

Затова ще изградим европейски облак като част от NextGenerationEU - въз основа на GaiaX.

Втората област, върху която трябва да се съсредоточим, са технологиите, и поспециално изкуственият интелект.

Независимо от това дали става дума за прецизно земеделие, за по-точна диагноза в медицината или за безопасно автономно шофиране, изкуственият интелект ще открие пред нас нови светове. Светът, в който живеем понастоящем, обаче също се нуждае от правила.

Искаме набор от правила, в които хората заемат централно място. Алгоритмите не трябва да са черна кутия и трябва да има ясни правила в случай на възникване на проблем. Комисията ще предложи закон за тази цел следващата година.

Това включва контрол върху личните ни данни, какъвто имаме твърде рядко днес. Всеки път, когато приложение или уебсайт поискат от нас да създадем нова цифрова самоличност или да влезем лесно в системата през голяма платформа, нямаме представа какво реално се случва с нашите данни.

Поради това Комисията скоро ще предложи сигурна европейска електронна самоличност. Такава, в която имаме доверие и която всеки гражданин може да използва навсякъде в Европа, за различни действия: да плати данъците си, да наеме велосипед и т.н. Технология, при която можем сами да контролираме кои данни се използват и как се използват те.

Третата точка е инфраструктурата.

Връзките за данни трябва да се развиват в крак с бързата промяна. Ако се стремим към една Европа на равни възможности, е неприемливо 40% от хората в селските райони все още да нямат достъп до бързи широколентови връзки.

Понастоящем тези връзки са предпоставка за работа от дома, за домашно обучение, за пазаруване онлайн и — все повече с всеки изминал ден — за нови важни услуги. Без широколентови връзки вече е почти невъзможно да се започне или да се извършва стопанска дейност.

Това представлява огромна възможност и е предпоставка за вдъхване на живот на селските райони. Едва тогава те ще могат да разгърнат изцяло своя потенциал и да привлекат повече хора и инвестиции.

Стимулът за инвестициите чрез NextGenerationEU е уникална възможност разрастването да достигне всяко село. Ето защо искаме да съсредоточим инвестициите си върху сигурната свързаност, върху разрастването на 5G, 6G и оптичните технологии. NextGenerationEU е също така уникална възможност за разработване на по-съгласуван европейски подход към свързаността и внедряването на цифрова инфраструктура.

Всичко това не е самоцел — идеята е Европа да постигне цифров суверенитет както в малък, така и в голям мащаб.

В този дух имам удоволствието да обявя инвестиция от 8 милиарда евро в суперкомпютри от следващо поколение — авангардна технология, произведена в Европа. Искаме също европейската промишленост да разработи наш собствен микропроцесор от следващо поколение, който ще ни позволи да използваме нарастващите обеми от данни по енергийно ефективен и сигурен начин.

Това е целта на цифровото десетилетие на Европа!

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Ако искаме Европа да върви напред и да върви бързо, трябва да спрем да се колебаем. Целта е да се даде на Европа повече контрол над нейното бъдеще.

Разполагаме с всичко, от което се нуждаем, за да ѝ вдъхнем живот. Частният сектор също отчаяно очаква това. Моментът никога не е бил по-подходящ за инвестиране в европейски технологични дружества с нови цифрови центрове, които се множат навсякъде — от София през Лисабон до Катовице. Като съюз притежаваме хората, идеите и силата, за да успеем.

Ето защо ще инвестираме 20% от NextGenerationEU в цифровите технологии.

Искаме да поведем по пътя — по европейския път — към цифровата ера: като се опрем на нашите ценности, на нашата сила и на нашите глобални амбиции".

Урсула фон дер Лайен: Неприемливо е 40% от хората в селските райони да нямат достъп до широколентов интернет
4938

Последни материали
Виж
Предстои регулаторното одобрение на сделката за над 3 милиарда долара
Lactalis придобива голяма част от бизнеса със сирена на Kraft Heinz
Уловът е дарен на социалния патронаж в Габрово
Иззеха километър мрежи и 130 кила риба от бракониери в Северна България
Да си отгледаме воден лук за семе
Европейската комисия публикува препоръки за единен подход на ЕС при тестване за COVID-19
Седмичен обзор на Софийска стокова борса
Закупуването на пшеница от Полша на търга в Египет е показателно
Поскъпването на черноморската пшеница заплашва конкурентоспособността
Свързани материали
Виж
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2020
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам