На 15 октомври служебното правителство ще внесе окончателния проект на Плана за възстановяване и устойчивост на България, по който до 2026 година се очаква страната ни да изпълни 59 инвестиционни проекта във всички сфери на икономиката, социалното дело, образованието и науката. Общият ресурс, който прогнозно би трябвало да се влее, е в размер на 12,9 милиарда лева, а с възможностите за допълнително активиране на средства сумата може да достигне 21 млрд. лв., съобщи след заседанието на Министерския съвет днес вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов. Заедно с министър председателя Стефан Янев днес те представиха плана пред журналисти.
Енергийните проекти за нови мощности от възобновяеми енергийни източници, слънчеви панели, вятърни централи и др. ще бъдат в размер на 878 лева. Още 140 млн. лв. се предвиждат за изграждане на соларни инсталации за битови абонати по домовете.
Цели 1,8 милиарда лева ще отидат за енергийна ефективност на сградите.
За високоскоростната инфраструктура, широколентов интернет и дигитализация е заделен бюджет от 527 млн. лв.
Ресурсът за наука и образование чрез въвеждане на STEM среда в училищата възлиза на 480 млн. лв. и др.
Планът отговаря както на приоритетите на европейските институции за засилване на екологичния и цифров преход, а също и на желанието на кабинета да задвижи ключови реформи, включително такива, които предишните управляващи са отказвали да направят, в желанието си да избягват всяка трудна тема, добави вицепремиерът и очерта ключовите промени от последните месеци:
* Значително засилване на фокуса върху декарбонизация;
* Засилена подкрепа за бизнеса, при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа;
* Засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа);
* 13 нови инвестиционни проекта;
* Реформи в сферата на здравеопазването, електромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата, енергетиката.
Пеканов отговори и на множеството критики за забавянето на Плана, като подчерта, че това се дължи както на избягваните досега теми, така и на усилието да се гарантира, че средствата ще бъдат използвани по най-добрия начин: „Ние успяхме да направим редица подобрения. Това забавяне доведе до резултати и чуваме от различни партньори – до по-голяма ефективност на заложените проекти и реформи, до по-висока ефективност от тези средства.“
За пример Пеканов посочи засилването на реформите по отношение за върховенството на закона, за което благодари специално на екипа на Министерството на правосъдието и добави: „Колегите от Министерство на енергетиката се нагърбиха с колосалната задача в последните седмици да намерят решения, които да зададат първите щрихи на бъдещата стратегия за декарбонизация на страната. В съдействие със синдикатите, в сферата енергетика заложихме и една нова реформа за Държавно предприятие за Конверсия на въглищни региони.“
Заместник министър-председателят Атанас Пеканов напомни и че работата по Плана далеч не е приключила, тъй като предстоят официалните преговори с Комисията, особено в трудната тема енергетика и завърши с посланието, че е време да излезем от парадигмата за усвояване и да влезем в нова визия – на подобряване на резултатите.
Вицепремиерът изказа благодарност към институциите за изключителното усилие по координация на всички държавни структури и неуморната работа по един такъв план, който очертава и ясно поставя приоритети за развитието на страната в следващите 6 години.
Само за напояване не се намериха пари
„Благодаря на хората от екипа, които по дълги нощи стояха в кабинетите горе докато потвърдим и утвърдим, че предложените проекти и реформи отговарят на европейските изисквания. Да благодаря на министерствата и агенциите, които са носители или ще бъдат бенефициенти по проектите за усърдния труд, понякога в изключително кратки срокове.“
Той не спести и критики към институциите, които са се посветили на абсолютно блокиране на всякакви усилия за реформи, като за пример посочи Висшия съдебен съвет. „Някои институции обичат установените порядки и статуквото. Но реформите са ключовият момент за гарантиране, че икономиката и страната ни се развива в крак с времето. И дори да има съпротивление към тях, дори някои реформи да са болезнени, ние трябва да ги правим, уверени, че се движим напред“, обясни Пеканов.
