Много често се случва така, че всички необходими торове са внесени в почвата и при това по график, но растенията не се чувстват комфортно и „гладуват“. Развитието им се забавя, листата започват да пожълтяват преждевременно и сигнализират за липса на хранителни вещества. Важно е навременно да се установи причината.
Киселинност на почвата
Установено е, че най-важният фактор, отговорен за процесите на усвояване на хранителните вещества от растенията е реакцията на почвената среда – киселинността на почвата. Всяка култура има свои собствени изисквания към този показател, но преобладаващата част от овощните и зеленчукови култури изискват слабо кисела или неутрална среда с рН от 6 до 7. В киселата среда се образуват слабо разтворими съединения на фосфор и молибден. Това води до запушване на съдовете на кореновата система, което намалява потока на другите хранителни вещества. Забавя се растежа и разклоняването на корените, а следователно и интензивността на усвояване на хранителните елементи, въведени с торенето.
Подхранване на растенията, критични периоди и необратими процеси
В кисела среда условията за живот на почвената микрофлора се влошават. Това от своя страна забавя минерализацията на органичните съединения, както и фиксацията на азот от азотфиксиращите бактерии.
Има рзлични методи за определяне на киселинността на почвата, но плевелите, които се чувстват чудесно в кисела среда – мъх, киселец, хвощ, пълзящо лютиче, живовляк, вероника (лечебно великденче), също могат да помогнат за това.
Най-добрият и бързодействащ материал за разкисляване на почвата е кредата, която съдържа основно калций. Добро, но малко по-бавно действащо средство е доломитовото брашно, което съдържа около 56% калций и 42% магнезий.
Осветеност и фотосинтеза
Процесите на фотосинтеза се влияят предимно от осветеността на растенията, а тя от своя страна влияе върху поглъщателната способност на кореновата система. При оптимална осветеност се подобрява приемът на фосфор, молибден, магнезии, калций, амоняк, сяра и нитрати. При слаба осветеност усвояването на тези елементи се снижава рязко.
Способността на кореновата система да поглъща хранителни вещества зависи от температурата на почвата и въздуха. За работоспособността на кореновата система е необходима по-ниска температура, отколкото за надземните части. Известно е, че когато тази температурна разлика е голяма, тогава правилното функциониране на кореновата система се нарушава. Това се случва при поливане, особено на топлолюбивите растения със студена вода.
Отрицателният ефект върху усвояването на минерални елементи от почвата възниква в резултат на отслабване на интензитета и забавяне на химичните реакции. Процесът на фотосинтеза и постъпване на наличните хранителни вещества се збавя и при високи температури на въздуха. Всяка култура има свои специфични изисквания относно оптималния температурен диапазон. Влиянието на ниските температури върху способността на кореновата система да поглъща хранителни вещества може да се види при краставиците в есенните месеци. При нормално подхранване, но в условията на застудяване, плодовете се деформират и придобиват уродливи форми, което показва недостиг на един или друг хранителен елемент.
В този случай недостигът може частично да се компенсира чрез листно подхранване.
Влажност на почвата и въздуха
Интензивността на усвояване на хранителните вещества зависи до голяма степен и от влажността на въздуха и почвата. При прекомерна почвена влажност протича процес на отмиване на хранителните вещества, особено азотни, уплътняването затруднява достъпа на въздух до кореновата система, което влошава и работата и. При недостиг на влага усвояването на хранителни елементи също се забавя или напълно спира. Растенията абсорбират хранителните вещества, които са разтворени във вода, а това при суха почва на практика не е възможно.
При висока влажност на въздуха процесът на фотосинтеза се забавя, което също затруднява дейността на кореновата система.
Тежките глинести почви ограничават достъпа на въздух до корените и съответно това намалява абсорбционната им способност.
Внасянето на органични вещества подобрява въздухо- и влагопропускливостта на тежките почви. Желателно е глинестите почви да се разрохкват след поливане или да се добавя пясък. Тази операция се нарича опесъчаване и подобрява значително структурата им.
Въздухообменът и всмукателната способност на корените се влошават и от образуването на почвена кора на повърхността. Тя има отрицателен ефект върху развитието на растенията. Бързо изсушаващият се горен слой на почвата води до гибел на малките всмукателни корени, чрез които те поглъщат вода и хранителни вещества. Противодействието на уплътняването на този слой се състои не само в разрохкване, но и мулчиране на почвата.
Важно е да обърнем внимание и на опасностите, които създават плевелите, а те се развиват там, където са създадени оптимални условия за тях, но консумират вода и хранителни вещества, предназначени за градинските растения. Някои плевели (немиризлива лайка, дива ряпа и др.) усвояват много повече азот от културните растения и внесените норми торове се усвояват предимно от неканените гости в овощните и зеленчукови градини.
