Със Законодателния акт за цифровите услуги (ЗАЦУ) от 16 ноември т.г. влеза в сила важен нов набор от правила на Европейския съюз за по-безопасна и по-отговорна онлайн среда. Този пакет ще се прилага за всички цифрови услуги, чрез които потребителите купуват стоки и ползват услуги или текстово съдържание. Новите задължения имат за цел да намалят вредите и да противодействат на онлайн рисковете, да защитят правата на потребителите в интернет пространстнвото, а за цифровите платформи се въвежда единствена по рода си нова рамка за прозрачност и отчетност, съобщават от пресцентъра на ЕК.
Правилата са замислени като единен, еднороден набор за целия ЕС и ще осигурят на потребителите нова защита, а на бизнеса — правна сигурност в рамките на целия единен пазар. Законодателният акт за цифровите услуги е първият по рода си набор от регулаторни инструменти в световен мащаб и в международен план представлява модел за подражание в областта на регулаторния подход към онлайн посредниците.
Нови отговорности за цифровите услуги
Законодателният акт за цифровите услуги въвежда комплексен нов набор от правила за посредническите услуги онлайн относно начина, по който те трябва да проектират своите услуги и процедури. Новите правила включват нови отговорности за ограничаване на разпространението на незаконно онлайн съдържание и незаконни продукти, по-строга защита на непълнолетните лица и предоставяне на по-голям избор и по-добра информация на потребителите. Разприсани са и задълженията на различните субекти, които да съответстват на тяхната роля, размер и влияние в онлайн средата.
Новите правила
Всички онлайн посредници ще трябва да спазват обширни нови задължения за прозрачност, за да има повече отчетност и надзор, например чрез нов механизъм за сигнализиране за незаконно съдържание. Въвежда се обаче специален режим за платформите с над 45 милиона потребители: за подобни много големи онлайн платформи или търсачки допълнителните задължения включват подробни годишни оценки на риска от вредните проявления, на които са изложени техните услуги онлайн — например риска от незаконни стоки и съдържание или от разпространение на дезинформация. Тези платформи ще трябва да въведат подходящи мерки за ограничаване на риска и ще бъдат подлагани на независим одит на техните услуги и на действия по свеждане до минимум на неблагоприятните въздействия.
По-малките платформи и стартиращите предприятия ще се ползват от по-малко на брой задължения, специални изключения от определени правила и най-вече от по-голяма правна яснота и сигурност за дейността си на целия единен пазар на ЕС.
Новите правила защитават основните права на европейските потребители включително онлайн. Свободата на словото ще бъде защитена по нов начин, който ще ограничи неаргументираното модериране на съдържание от страна на платформите и ще осигури на потребителите нови начини за обосновано противодействие срещу платформата в такива случаи: например клиентите на онлайн платформите вече ще разполагат със средства да оспорват решенията за модериране на съдържание, включително когато платформите се позовават на общите си условия. Става въпрос за многобройните случаи на плагиатство, които в България са се превърнали в масова болест. Новото законодателство ще позволява на ползвателите да подават жалби директно до платформата, да избират орган за извънсъдебно уреждане на спорове и/или да търсят правна защита по съдебен ред.
Новите правила изискват също така платформите да представят условията си ясно и сбито и в тях да се зачитат основните права на ползвателите.
Освен това много големите онлайн платформи и търсачки ще трябва да извършат цялостна оценка на рисковете за основните права, включително за свободата на словото, защитата на личните данни и свободата и плурализма на медиите онлайн, както и за правата на детето.
Нови надзорни правомощия за Комисията
Законодателният акт за цифровите услуги въвежда безпрецедентно, така и на равнище на публичен надзор върху онлайн платформите в целия Съюз - както на национално равнище, така и на ниво ЕС. Комисията ще има правомощия да упражнява пряк надзор върху много големите онлайн платформи или търсачки — дружества, които поотделно достигат до над 10 % от населението на ЕС, тоест приблизително до 45 милиона души. Освен това всяка държава членка ще трябва да посочи координатор за цифровите услуги, който да упражнява надзор върху други субекти от обхвата на ЗАЦУ, както и върху много големите онлайн платформи (МГОП) и много големите онлайн търсачки (МГОТ) по несистемни въпроси. Националните координатори и Европейската комисия ще си сътрудничат в рамките на Европейски съвет за цифрови услуги. Този обмен между националните регулаторни органи и Комисията ще се извършва посредством механизъм за сътрудничество на равнище ЕС.
Комисията създава Европейски център за прозрачност на алгоритмите (ЕЦПА), който да я подпомага в нейните задачи по надзор с политематични познания от вътрешни и външни експерти. Центърът ще съдейства с оценки за това дали работата на алгоритмичните системи е съобразена със задълженията за управление на риска, които ЗАЦУ въвежда за МГОП и МГОТ за гарантиране на безопасна, предсказуема и надеждна онлайн среда.
Следващи стъпки
Законодателният акт за цифровите услуги влиза в сила на 16 ноември, като онлайн платформите ще разполагат с тримесечен срок (до 17 февруари 2023 г.), за да съобщят броя на активните си крайни ползватели на управляваните от тях уебсайтове. Комисията също така приканва всички онлайн платформи да ѝ съобщят обявените бройки. Въз основа на тях Комисията ще оцени дали дадена платформа следва да бъде определена като много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. След като Комисията вземе съответното решение, въпросният субект ще разполага с 4 месеца, за да изпълни задълженията си съгласно ЗАЦУ, включително да извърши и да представи на Комисията първата годишна оценка на риска. Държавите — членки на ЕС, ще трябва да определят правомощията на своите координатори за цифровите услуги до 17 февруари 2024 г. — датата на влизане в сила на ЗАЦУ, когато той ще стане напълно приложим за всички субекти от неговия обхват.
Контекст
На 15 декември 2020 г. Комисията представи предложението си за ЗАЦУ заедно с това за Законодателен акт за цифровите пазари (ЗАЦП) като комплексна рамка за гарантиране на по-безопасно и по-справедливо цифрово пространство за всички. Законодателният акт за цифровите пазари влезе в сила на 1 ноември 2022 г.
Цифровите услуги включват голяма категория онлайн услуги — от обикновените уебсайтове до услугите за интернет инфраструктура и онлайн платформите. Заложените в ЗАЦУ правила се отнасят предимно до онлайн посредниците и платформите, например онлайн пазарите, социалните мрежи, платформите за споделяне на съдържание, магазините за приложения и онлайн платформите за пътувания и настанявания.
