Гъбите на моравата, в овощната, зеленчуковата и цветна градина или в контейнерите предизвикват смесени реакции, вариращи от неприятно усещане, предизвикано предимно от външния им вид – до наслада от прекрасните поляни, осеяни с тях. Неволно възникват следните въпроси: защо гъбите растат в градината, откъде са дошли, как съжителстват с растенията и дали всичко е наред?
Срещу болести почвата трябва да се третира през есента
Светът на гъбите е много голям и разнообразен. Голяма част от тях са способни да приемат форми, които са далеч от обичайното възприятие, други могат да причинят нежелани реакции и дори сериозни здравословни проблеми. В повечето случаи те заемат важно място в екосистемата. Най-многобройните (над 64 000 вида) и широко разпространени са торбестите гъби, познати още като аскомицети (Ascomycota). Те образуват спори в специални торбички, откъдето идва и името им. Към тях спадат видовете: дрожди, плесени, мораво рогче, керино ухо и много други, които са основно сапрофити, но има видове, паразитиращи по растенията.
Причини за поява на гъби в градината
Видимите от човека гъби са само малка част от това многообразие, а болшинството са с микроскопични размери. В зависимост от условията на околната среда някои видове растат като отделни организми и се размножават чрез делене на клетката, каквито са дрождите, а други растат с удължени и разклонени нишки, които се наричат хифи. Спорите на гъбичките започват да се развиват, когато попаднат на влажно и сенчесто място с много органични вещества (всичко, което може да се разложи и изгние – стари корени, пънове, листа и дори дървесен мулч). Постепенно дългите и тънки нишки (хифи) образуват видими маси или мицел. По-голямото количество органичен материал насърчава растежа на гъбичките.
Разграждат и изграждат
Някои гъби причиняват инфекции при животните и растенията. Мухълът може сериозно да увреди човешкото здраве, а отровните са даже смъртоносни. Въпреки това, развитието на много гъби в даден участък е маркер за богата и здрава почва.
Подобно на земните червеи, сапротрофните гъби разграждат органичната материя, увеличавайки достъпността и количеството на хранителните вещества. За това им помагат бактериите и насекомите. Когато растат върху мъртва дървесина, сапрофитите постепенно ще я превърнат в субстрат, богат за развитието на растенията.
Микоризните гъби покриват корените на растението гостоприемник. Посредством нишките на гъбите водата и хранителните вещества (фосфор, азот и калций) навлизт в кореновата система, а след това в надземите части. Благодарение на симбиозата растението доставя на гъбата въглехидрати, аминокиселини и фитохормони. Микоризата действа и като транспортна мрежа, тъй като е в състояние да пренася хранителни вещества от едно растение на друго, независимо от вида.
Гъбите от родовете Elaphomyces и Трюфелите се установяват върху корените и имат положителен ефект върху висшите растения (покритосеменни, иглолистни, папрати) – подобряват растежа и развитието, повишават устойчивостта на болести и вредители. Гъбите от рода Cenococcum съществуват само в почвата под формата на мицел и склероции, образувайки черна микориза със 130 вида дървета и храсти. Микоризата е чудесен начин за възстановяване на бедни и изтощени почви и в последните години намира широко приложение.
За защита на градината от болести и вредители
В хода на еволюцията много гъби са се приспособили не само да живеят върху насекоми, но и да потискат развитието на плесените и несъвършени гъби.
Гъбите от рода Metarhizium унищожават колорадския бръмбар, термити и някои твърдокрили бръмбари, а освен това потискат активността на сивото гниене, пурпурната петнистост по малините, коровата треска и кафявото гниене по кореноплодите на захарното цвекло, струпясването по картофите и кореновото гниене при пшеницата.
Гъбите от рода Isaria потискат активността на насекоми от повече от 25 различни семейства и акари (петнист паяжинообразуващ акар, белокрилка, диамантен молец и др.), намаляват развитието и разпространението на брашнестата мана.
Гъбите от рода Beauveria покриват насекомите с бяло пухкаво покритие от мицел и са активни срещу широк спектър от вредители (растителноядни оси, ябълков плодов червей, майски бръмбар, белокрилка, зимна нощенка и др.).
Хиперпаразитите, растящи върху друга гъба, намаляват вредната активност на растителния патоген. Гъбата Ampelomyces е много ефективна срещу брашнестата мана, а тези от рода Coniothyrium заразяват и унищожават зимуващите склероции на бялото гниене по лук, тютюн, слънчоглед, моркови и други култури. Няколко щама от рода Trichoderma са разработени като агенти за биоконтрол срещу фитопатогенни гъби и действат успешно в естествена среда.
Гъби хищници
Уникалността на торбестите гъби се състои в това, че действайки като паразити за насекомите, те могат да се развиват като чистачи върху растителни и животински останки, а също и като паразити, без да увреждат гостоприемниците си. Колониите от гъби могат да осигурят висока устойчивост на растенията срещу нематоди и бактерии, а тревистите паразити са способни да произвеждат репелентни отровни алкалоиди. Хищните митоспорови гъби са снабдени с адхезивни бримки, които улавят нематодните червеи. За малко повече от едно денонощие от нематодните червеи остава само обвивката.
Торбестите гъби имат разнообразен начин на живот. Хлебната мая или гъбичката, способстваща алкохолната ферментация и превръщаща захарите в етилов алкохол се използват широко в хранително-вкусовата промишленост. Без гъбите е невъзможно да си представим производството на много сирена, медикаменти и др.
Общият ефект от наличието на гъби е признак за здрава почва, а там, където почвата е здрава – има здрави растения.
