Цетното зеле, роднината на главестото зеле

Една градина е истинска, ако в нея може да се откъсне или извади от всеки вид зеленчук. Това е полезно за домакинята, но радва и на всеки окото. Не става дума за традиционните зеленчуци, които сме свикнали да отглеждаме в двора или градината, а за някои , които се срещат по-рядко у нас или защото все още нямаме навик да намераме място и за тях. Например цветното зеле, без което не става наесен туршията. Има и много ястия и деликатеси, но да си признаем не така често са на масата. Става дума за цветното зеле (карфиолът). Не така стои въпросът за всички страни. Тя е култура масово разпространена в средиземноморските страни, Централна и Западна Европа като изключително ценна диетична храна. Там тя масово се консумира, заради своите вкусови и хранителни качества, където се нарежда на едно от първите места между зеленчуците.
Цетното зеле (Brassica oleracea var. botritus) e зелева култура, най- близката роднина на главестото зеле. Много важно е това, че тя има много специфични изисквания, които трябва добре да се познават, за да има резултат при нейното отглеждане. При нашите климатични условия цветното зеле при пролетни посеви не дава добър резултат. Това се дължи на големите температурни колебания и внезапно повишаване на температурата, с която се характеризира обикновено пролетта у нас. Тогава главите се разсипват и растенията образуват цветоносни стъбла. Поради тази причина подходящи условия за отглеждането на зеленчука у нас има есенното цветно зеле. Трябва да се знае, че и сортът има специфични растеж и развитие , които се проявяват само, когато се отглеждат при условия, при които той е създаден. Затова е необходимо да се използват у нас подходящите за нашите условия сортове. Има и райони, които са много благоприятни за отглеждането на растението.
Някои чужди сортове са подходящи за нашите условия. Такива са холандския сорт Супермакс, който е по-подходящ от отглеждания Ерфуртско джудже, японският хибрид Милки уей F 1, холандският хибрид Форимонт F 1. Освен тези сортове се предлагат и семена от Уайт фокс, Уайт рок и др., които са подходящи за есенно цветно зеле и образуват много качествени глави.
Цветното зеле се отглежда чрез разсад. Семената за разсад се засяват от края на май до 5 юни, в Южна България - до 10 юни на открити лехи, които предварително се подготвят. Трябва да са добре наторени с разложен оборски тор и овлажнени. За разсад необходим за 100 кв. м, трябват 6-8 г семена. Ако се засява разпръснато се внимава семената да са равномерно разпределени върху лехата, може да се засяват и редово. Семената се покриват със слой 1-2 см с торо-почвена смеска . Грижите по отглеждането на разсада е са да сеподдържа постоянна нормална влажност, при хубаво време се полива през 3-4 дни. Подхранва се в зависимост от състоянието на растенията. Ако забележите ,че растенията се развиват слабо и листата са светлозелени, значи че им липсва достатъчно хранителния елемент азот. Тъмнозелените, които по-късно придобиват виолетово това значи има недостиг на фосфор, а бледожълтите с яркожълти крайща – на калии. Подхранва се с 15-20 г амониева селитраа, 35 г суперфосфат и 10-15 г калиев тор в 10 л вода за 1 кв.м. Може и да са необходими и микроелементите бор, манган, молибден.
Обикновено разсадът е готов за засаждане на постоянно място след около 1 месец или малко по-късно, когато растенията имат 4-5 листа, стъблото е здраво и корените са добре развити. Не трябва да се изчаква да прерастне и да е вече застарял. Тогава няма да се образуват качествени глави. В края на юни до средата на юли цветното зеле отива на постоянното си място, което трябва да е много добре подготвено.