Доматите са сред зеленчуковите култури, които са много податливи на болести. Има ли нещо в тях, което специалистите наричат вроден дефект, или това е по природа, а може би са виновни метеорологичните условия през вегетационния период – все въпроси, чиито отговори е важно да знаем.
Факт е, че в преследването на едроплодни сортове селекционерите са изпуснали от поглед един много важен фактор, който става обект на внимание на специалисти, занимаващи се с изследвания по патологията на растенията.
Нека да погледнем назад в историята – доматите са култивирани в Югоизточно Мексико от див домат, приличащ на дребно чери. Прародителят произхожда от тропическите гори на Амазонка в Перу и е пренесен до полуостров Юкатан в Мексико. И днес там доматите растат в диво състояние – във влажна и дъждовна среда. Те би трябвало да са пригодни за отглеждане по време на валежи, но на практика съвсем не е така.
Изглежда нещо се е объркало в процеса на селекцията и преследването на все по-едри плодове. Специалистите се стремят да удовлетворят потребителското търсене и средният размер на доматите е увеличил значително размера си – в сравнение с дивите си роднини.
За съжаление, гените на дивите домати, които ги правят устойчиви на заболявания, са на същата хромозома, на която са гените, контролиращи размера на плодовете и добивите. Излиза, че една и съща хромозома контролира устойчивостта на болести и размера, което прави по-едроплодните сортове по-малко устойчиви на болести – освен ако не е заложен съвременен ген.
Това дава отговор на въпроса защо едроплодните домати са толкова податливи на бактериални заболявания, включително бактериално увяхване и бактериална петнистост, които създават сериозен проблем на производителите.
Италиански и испански специалисти изследвали и анализирали генните последователности в европейските сортове домати и открили 298 силно развити позиции, свързани с морфологични признаци, избрани от фермерите.
В процеса на изследването установили, че само 25% от сортовете съдържат съвременни гени за устойчивост на болести, въведени от професионалните селекционери.
Друга вероятна причина за разпространение на болестите по доматите е съвременната интензивна производствена практика.
По-голяма част от едроплодните сортове домати, отглеждани колово, са позиционирани на разстояние 1,5-2 метра между редовете и 50-60 см между растенията. Това пространство е твърде малко за възрастните растения, даже след колтучене, оставяйки само по две стъбла.
Едрите плодове за разлика от диворастящите, които са с размер на череша, са твърде тежки, за да могат доматените растения да се задържат без помощта на колове или клетки.
Листната маса създава влажен микроклимат, благоприятен за развитието на патогени. Във влажните летни дни или след пороен дъжд вътрешните листа почти никога не изсъхват, което позволява на бактерии, гъбички и плесени като фитофтората да се развиват бързо и непрекъснато.
При органичното производство се прилага практика за по-голямо отстояние на доматените растения едно от друго. Независимо от това че дивите прародители на доматите растат във влажните тропици, съвременните им потомци се чувстват по-добре в суха естествена или изкуствена среда.
Отглеждането на доматите в оранжерии или високи тунелни укрития предпазва листата и плодовете не само от мокрене, но и от разнасяните с дъждовете различни патогени.
Когато за даден сорт е посочена устойчивостта му на определени болести, това означава, че тя е заложена генетично.
