Към този момент Европейската комисия е одобрила първия национален стратегически план за развитие на земеделието за следващите 5 години, но на този етап експертите в ЕК не съобщават коя е държавата-отличник. "Съвсем скоро „зелена светлина“ ще получат още 4 плана, както и още 10 до края на юли. Амбицията на ЕК е да одобри плановете на всички страни до края на 2022 г.", съобщи Михаил Думитру, заместник-генерален директор на ГД “Земеделие и развитие на селските райони” в Европейската комисия, по време на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент. Той представи актуална информация за процеса на оценка на националните стратегически планове от страна на ЕК.
„ЕК работи с целия си капацитет, за да подобри стратегическите планове на страните членки в съответствие с правилата на ЕС, като иска да подсигури по-висока амбиция и плановете да бъдат приложими към новите условия, както и да бъдат приети навреме. Работим, за да могат фермерите да прилагат новата Общата селскостопанска политика от 1 януари 2023 г.“, увери евродепутатите Михаил Думитру. Преходният период за влизане в сила на Общата селскостопанска политика няма да бъде удължен с още 1 година, посочи той.
„Много неща се промениха след войната. Приканихме държавите членки да направят промени, особено относно енергийната автономност, както и да оптимизират използването на суровини, чиято стойност се е повишила. Работим с държавите членки, за да видим дали могат да включат бързо новите елементи в своите стратегически планове. Всяка държава членка е различна и трябва да се отговори според нейните специфики“, посочи директорът на административното звено. Според него сега е моментът фермерите да преминат към устойчиви суровини и методи на производство.
Михаил Думитру поясни какви са критериите за подкрепа на проекти за модернизация и разширяване на напоителните системи в страните членки. „Разширяване на инфраструктурата за напояване не може да бъде направено, ако влошава статуса на водния басейн. Дори на този етап подводните запаси да са добри, необходимо е да се направи оценка на въздействието, която да покаже, че няма да се влоши състоянието на водния басейн. Разширяване на резервоарите за съхранение на вода ще бъде финансирано само ако водата, с която се захранва отделният резервоар, е достатъчно количество и няма негативно въздействие върху околната среда. Индивидуалните резервоари за събиране на вода не подлежат на същите ограничения, както резервоарите, които се захранват от повърхностни води.“
Как да се използва кризисният резерв за 2023 г.
Кратък отчет за средствата, които ще бъдат налични по Общата селскостопанска политика през 2023 г., направи Георг Хойзлер, директор в ГД “Земеделие и развитие на селските райони”: „Предложеният от ЕК бюджет за селско стопанство от Многогодишната финансова рамка през 2023 г. е 41 млрд. евро, от които 457 млн. евро са предвидени за директна подкрепа на доходите на селскостопанските производители. Държавите членки са заявили намерения да направят трансфери от Първи стълб към Втори стълб в общ размер на 825 млн. евро. Никога досега средствата, определени за Втори стълб, не са били толкова много, както през 2023 г. Заедно със средствата от NextGen EU, които са в размер на 2.4 млрд. евро, Програмата за развитие на селските райони ще разполага с бюджет от 17.6 млрд. евро.“
През 2023 г. ще започнат да се прилагат нови правила за кризисния резерв. Отпада необходимостта от налагане на финансова дисциплина и няма да се прехвърлят средства от директните плащания, за да се осигурят средства за реагиране при кризи. „За съжаление, очаква се трудна 2023 година за селското стопанство и ако се наложи да се осигурят допълнително средства, за да се реагира при криза, това ще става бързо и без тежки процедури“, поясни Георг Хойзлер и отбеляза, че средствата от кризисния резерв за 2022 г. вече са разпределени. В момента в ЕК получава нотификациите на държавите членки за това, как възнамеряват да използват средства от този резерв през 2023 г.
Европейската комисия предложи държавите членки да получат възможност да използват средства по REPower EU за финансиране на проекти за производство на биометан и енергия от ВЕИ в селскостопанското производство, каза още Георг Хойзлер и уточни, че Европейският парламент и Съветът на ЕС преговарят по това предложение.
Проблеми с износа от Украйна през „коридорите за солидарност“
Въпреки че през последните 2 месеца Европейският съюз подпомогна вноса на зърно от Украйна през трети страни, това не осигури необходимото спокойствие на пазара. Облекчени бяха бюрократичните процедури за товарите с украинско зърно и износът беше подсигурен по всички възможни пътища и морски пристанища. Това допринесе за нарастване на износа до 2,47 милиона тона зърно през юни - в сравнение с 1,7 милиона тона през май. Въпреки всичко остават сериозни структурни проблеми на пазара, посочи десноцентристкият евродепутат и председател на COM AGRI Норберт Линс. През юли той посети украинско-полската граница, за да се увери как работят „коридорите за солидарност“. Според него, само 138 000 тона пшеница са преминали през румънско-полската граница, която е ключова за износа от Украйна.
На 18 юли Европейската комисия ще информира държавите-членки за актуалната ситуация на европейските селскостопански пазари и продоволствената сигурност. Институцията наблюдава ситуацията на пазарите за селскостопанска продукция и ще реагира при необходимост, но на този етап няма причини за безпокойство, уверяват от ЕК. В същото време експертите намалиха прогнозите си за реколтите в Европа през 2023 г.
Лилия Александрова
