От създаването си преди повече от две години, през които Консултативният съвет за Европейската зелена сделка проведе само две заседания и то без особено важни решения, на 5 юли т.г. кабинетът в оставка успя да възстанови работата на този така важен съвет, съобщиха от пресцентъра на МС. Консултативния съвет за Европейската зелена сделка е органът, от който се очаква да задава рамката на предстоящите реформи и инвестиции за декарбонизация и модернизация на българската икономика.
Първото възстановено заседание се проведе вчера, под председателството на вицепремиера по климатични политики и министър на околната среда и водите – Борислав Сандов. Пред присъстващите той обяви, че „щетите, които климатичните промени вече нанасят, ще ни струват все по-скъпо. Ценни десетилетия бяха загубени в отлагане на неотложното и много народи се оказаха заложници на стари разбирания, технологии и модели на развитие. Желанието да вървим по пътя на най-малкото съпротивление, оказва се, води назад, а не към бъдещето. Предизвикателствата обаче са и възможност. Промяната в климата може да се окаже най-голямата икономическа възможност на това столетие. И ако е вярно, че интелектът се мери по способността ни да се справяме с предизвикателствата и да се възползваме от възможностите, то наш общ дълг е да подходим разумно и към проблема, и към произтичащите от него възможности“, заяви вицепремиерът.
Едва правителството на Кирил Петков въведе промени в механизма на работа, така че да гарантира по-широко участие в предлагането на решения по пътя към декарбонизация, посочиха от пресцентъра на МС. За целта са сформирани и ресорни комисии, които ще съсредоточат работата в конкретни теми: енергиен преход, устойчива мобилност, енергийна ефективност и преодоляването на енергийната бедност, таксономия и устойчиви финанси, кръговата икономика, адаптация към климатичните промени, както и комуникация на процесите по зелената трансформация.
Бележките на ЕК по бълграския Стратегически план
Бюджетът на ЕС предвижда над 15 милиарда лева за България, срещу които страната ни трябва да проведе реформи и да инвестира в решения, допринасящи за енергийната независимост и климатичната неутралност на икономиката ни. Процесът ще е сложен и за да е успешен е необходимо да се управлява прозрачно, с участието на всички заинтересовани страни.
„В работата по сформирането на този Съвет се постарахме да зададем рамката така, че да включим всички заинтересовани страни във взимането на важните решения по пътя към декарбонизация на икономиката ни. Стремежът ни е да работим по един прозрачен и открит начин. Да изградим доверие помежду си и заедно да покажем, че това е правилният път, независимо от това кой е начело на правителството. Зелената трансформация ще се случи със или без нас. Но бързата реакция, правилните ходове и подкрепата от обществото е комбинацията, която ще ни изведе на страната на печелившите от необратимите промени, пред които светът е изправен в момента“, подчерта вицепремиерът Сандов.
На вчерашното си заседание Съветът прие годишна програма. Решено е също още на 8 юли 2022 да започне работа Комисията по енергиен преход (КЕП).
Комисията за устойчива мобилност (КУМ) ще проведе първата си среща през следващата седмица. Кандидатури за членове могат да се подават до 7 юли, а участие в работата на комисиите могат да вземат организации, институции и представители на бизнеса с доказана експертиза и опит в посочените области.
След провеждането на първите срещи на КЕП и КУМ, Консултативният съвет за Зелената сделка ще отвори покана за включване и в другите ресорни комисии.
В този процес България трябва да развие капацитет и механизъм за активен диалог в рамките на реформите по Плана за възстановяване, политиките за декарбонизация и целите в рамките на Европейската зелена сделка.
