За първи път при откриване на жътвената кампания администрацията на Министерството на земеделието не дава цифрови прогнози за зърнената реколта това лято. Домакин на тазгодишния старт в прибирането на ечемика, ръжта и пшеницата беше Тракийският съюз на зърнопроизводителите, избрали тази година старогзагорското село Боздуганово. Там днес бе направено и традиционното зажънване на ръжта по международния проект „Хляб на мира“, в който НАЗ участва т 9 години. За първото зажънване бяха поканени земеделският министър в оставка Иван Иванов и неговият заместник Стефан Бурджев.
Комитетът по наблюдение на ПРСР ще заседава на 11 юли
Пред събралите се земеделци Иванов обяви, че „се очертава добра година за реколтата от пшеница, като средните добиви ще са близки до миналогодишната реколта“. Припомнаме, че рекордът през 2021 г. беше за 6,3 млн. т хлебно зърно.
Иванов припомни, че основен приоритет на ръководството на Министерство на земеделието е било да осигури продоволствената сигурност на страната. „В складовете за съхранение на зърно са налични достатъчни количества пшеница като преходен запас и се очертава безпроблемно осигуряване на нуждите в България, достатъчна както за вътрешна консумация, така и за износ“, каза министърът. И добави, че през миналата година страната ни поддържа престижното 11-то място в света по износ на пшеница в над 30 държави. За същата година пшеницата заема и близо 20% от общия аграрен износ на България, отчете още Иванов.
Министърът направи своеобразен отчет, акцентирайки на факта, че „за изминалите 6 месеца ръководството на ведомството заедно с българските зърнопроизводители, зърнопреработватели и хлебопроизводители са се обединили, за да постигнем целта за всяко домакинство да има хляб на достъпна цена“.
Аграрният министър посочи още за промените, направени Закона за фуражите, който е важен за земеделците.
Иванов отново съобщи за помощта, осигурена за агросектора във връзка с ковид кризата и войната в Украйна. Става въпрос за изплатените по СЕПП близо 643 млн. лв., над 451 млн. лв. „зелени плащания“ и преразпределителни - над 104 млн. лв.
В бъдеще е планирано подпомагане по извънредната мярка на Европейската комисия, от която за България е предвидена помощ от 10,6 млн. евро с възможност да бъде увеличена с национални средства до 200%, или общо 62 млн. лева.
Във връзка с Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката, по която е предвидена помощ до 35 000 евро на стопанство, министърът посочи, че необходимите средства предстои да бъдат гласувани от парламента.
„Очаква се преразпределение на 5% от неизразходваните средства от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) от средствата за 2021 г. и 2022 г. Надявам се промяната да стане факт през юли, за да се изплатят 33 млн. евро на стопаните”, каза министърът. Той поясни, че след промяната на регламента министерството ще внесе нотификация за изменението на програмата.
„Днес традиционно отбелязваме и зажънването на ръжта по проекта „Хляб на мира“. Тази европейска инициатива, която включва 12 държави от Централна и Източна Европа, носи посланието за запазването на мира, устойчивото земеделие, обединението в общо бъдеще и просперитет на държавите от Стария континент“, заяви земеделският министър.
