На 23 юни Международният съвет по зърното оповести новата си прогноза за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2022/23 маркетингова година. Актуализираните прогнозни данни веднага станаха тема за коментар сред участниците в търговията със зърно от двете страни на Атлантика. Въпреки нагласите на „биволите” ( борсови спекуланти, залагащи на покачването на цените) експертите от Съвета не само не намалиха оценката си за новата световна зърнена реколта, а дори леко увеличиха прогнозата си в сравнение с майските данни – от 2,251 млрд. т до 2,255 млрд.т. Вярно е, че този обем на глобалния добив е с 35 млн. по-малък от рекордния миналогодишен резултат, но в същото време той идва с 30 млн.т повече, в сравнение с 2020/21 г. и с 63 млн.т над нивото от 2019/20 г.
Независимо от привлекателните за медиите агресивни ценови прогнози и спекулации на тема световна продоволствена сигурност априлската редакция на баланса представен от Международния свет по зърното не предполага навлизане в епохата на всеобщия глад. В края на април и представителите на Световната банка споделиха, че „в средносрочен план прекъсването на доставките, причинено от войната, може да бъде компенсирано от други страни”. След първата априлска прогноза на Съвета видяхме подобни разчети и в редовните месечни доклади на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), Министерството на земеделието на САЩ (USDA) и други авторитетни източници.
Световен зърнен баланс в млн. т виж в табличен вид, като последваш линка!
Преди два месеца обърнахме внимание на нашите читатели, че драстичният спад в износа на пшеница от Украйна в значителна степен ще бъде компенсиран с увеличението на доставките от ЕС, Русия, Индия, САЩ и най-вече Канада. Оттогава положението не се влоши, а дори напротив балансовата ситуация в прогнозите на Съвета, USDA и др. дори се подобрява.
Според актуализираните прогнозни данни през 2022/23 г. производството на пшеница в Украйна ще спадне на годишна база с 13,6 млн.т (от 33,0 млн.т до 19,4 млн.т), а експортният потенциал ще намалее с 8,8 млн.т (от 18,8 млн.т до 10,0 млн.т). В същото време обаче се очаква увеличение на производството на пшеница в Канада с 10 млн.т и ръст на канадския износ с 7,5 млн.т – от 15,3 млн.т до 22,8 млн.т. Експорта на пшеница от ЕС през 2022/23 г. се оценява от съвета на около 40,0 млн.т, което е с 7,2 млн.т повече в сравнение с тазгодишния резултат. С 4 млн.т според Съвета ще нарасне и руския износ – до 37,1 млн.т, с което Русия ще затвърди позицията си на най-големия износител на пшеница в света. Веднага трябва да отбележим, че редица западноевропейски и най-вече руски експeрти са настроени още по-оптимистично. Reuters и Bloomberg цитират авторитетната в международен план руска агенция Sovecon, която вдигна прогнозната летва за добива от пшеница в Русия до рекордните 89,2 млн. т, а перспективата за износа – до нов исторически връх от около 43 млн.т.
Явно факта, че участниците в зърнената търговия не намериха в докладите на авторитетните международни анализатори потвърждение на тезата за катастрофално влошаване на предлагането на пшеница в глобален мащаб и борсовите котировки започнаха да коригират надолу и в Щатите и в Евросъюза. Участниците в търговията със зърно на най-голямата зърнена борса в света Чикагската споделят, че през последните дни желанието за продажба на фючърси се засили вследствие на информациите за успешен старт на жътвата в северното полукълбо.
Пикови стойности цените на пшеницата на борсите в Чикаго и Париж (Euronext) достигнаха на 7 март – $523/т и EUR450/т, като на 27 юни цената при закриване на борсата в Чикаго се срина до $332/т, а Париж на 27 юни затвори на равнище EUR350,00/т. В рамките на същия период вследствие на намаляване на спекулативния натиск върху пазара експортните котировки на френска мелничарска пшеница 11,5-12,5% протеин се понижиха с 55-60 евро - до EUR366/т FOB Руан.
На този фон най-малкото нелепо прозвуча шокиращата прогноза на вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, направена по време на международния Софийски икономически форум. Василев говори за двойно, дори тройно поскъпване на зърното тази зима, ако държавите в Европейския съюз не предприемат единни действия. Вицепремиерът е бил притеснен от състоянието на международните пазари, където Русия е забранила износа, а експорта на Украйна остава блокиран, предаде БНР. Според него на световните стокови борси Китай провежда целенасочена политика по изкупуване на зърно, предлагайки най-високи оферти, което предизвиква поскъпването му. Екипът на Sinor.BG много внимателно следи новините от междунардните зърнени пазари и анализи на големите западни търговски компании, банки, браншови зърнарски организации и агроспециалсти, но явно прозрението за определящата роля на Китай във формирането на стръмния възходящ ценови тренд е плод на свободни интерпретации, тъй като водещите международни анализатори говорят не за увеличение, а за намаление на търсенето на зърнени храни от страна на Китай. Основният фактор за това е новата вълна от коронавирусната зараза в Поднебесната империя, където според световните медии „десетки градове и стотици милиони хора се намират в условията на частичен или пълен локдаун”. Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) прогнозира на 12 юни, че през следващия сезон 2022/23 г. вноса на пшеница в Китай ще ерозира до 9,5 млн.т, а на царевица до 18,0 млн.т, в сравнение с 9,7 млн.т и 23,00 млн.т съответно през 2021/22 маркетингова година и 10,62 млн. т и 29,5 млн.т – 2019/20 г. Международният съвет по зърното прогнозира на 23 юни, че вноса на пшеница в Китай през 2022/23 г. да спадне до 9,4 млн.т, в сравнение с 9,6 млн.т през 2021/22 г. и 11,0 млн.т – 2020/21 г. Вносът на царевица в Китай през 2022/23 г. експертите от Съвета оценяват на 19 млн.т, в сравнение с 29,8 млн.т 200/21 г.
Впрочем и твърдението на Василев, че Русия е забранила износа, а експортът на Украйна остава блокиран също са повод за коментар. В Русия няма забрана за износ на зърнени храни. Европейските анализатори споделят, че очакванията, че Русия ще намали износа на пшеница в резултат на санкциите, наложени заради нейната инвазия в Украйна, не се оправдаха. Украинците пак се оплакват, че „докато украинските производители продават зърно с голяма отстъпка, руските фермери получават неочаквано високи приходи от износа на пшеница, който наскоро достигна 2 милиона тона на месец”. От друга страна Украйна с помощта на евроатлантичмеските ни партньори постепенно засилва износа през западната граница на страната. Държавната митническа служба на Украйна информира, че само за три юнски седмици въпреки морската блокада и логистичните проблеми страната успя да натовари 803 хил. тона царевица за износ.
Спецално внимание заслужава и призивът на Асен Василев Европа да задейства пазарните си механизми, така че износът на зърно от ЕС да бъде контролиран и да отива не към държавите, които дават най-висока цена, а към тези, които имат най-голяма нужда от зърнени доставки. Странна идея противоричаща на пазарните механизми. Впрочем подобна идея наскоро опита да прокара индийското правителство, но в търговските среди на Запад тази иновация определено не получи подкрепа, поне засега. Представител на Rabobank в Сидни наскоро сподели опасение от търговията по подобен непазарен сценарий - държава за държава, в който доставките на храните ще се използват все повече като политически инструмент. „Вместо пшеницата да се насочва там, където има най-висока цена, тя ще отиде там, където правителството на определена държава реши“, смята анализаторът на банката. „Това само увеличава риска от продоволствен дефицит, особено за развиващите се страни и тези, които са зависели от доставките на основните храни от региона“, предупреждава и Робърт Рени, директор по пазарните стратегии в банка Westpac, цитиран от Financial Times. Вероятно изказването на вицепремиера на международния форум е подготвено от същия специалист, който подхвърли идеята на бившия премиер Кирил Петков Варна да се превърне в хъб за украинското зърно. Според председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България Костадин Костадинов реекспортирането на големи количества зърно от Украйна през пристанище Варна на този етап е непосилна задача.
„Мисията е невъзможна, за да стане трябва да има много инвестиции, да е помислено отпреди време и да се разшири самата пропускателна способност на пристанището”, каза той. „Зърното трябва да е на пазарни цени. При условие, че ние нямаме такива ефективни мощности по товарене, както и логистични, не виждам как това зърно в големи количества може да дойде до Варна и не виждам как ще бъде рентабилно”сподели преди репортерита на Нова и д-р инж. Дойчин Ников, председател СНЦ „Клъстер Черноморска Икономическа Зона“ Впрочем, други коментари бяха още по-категорични „Варна – хъб за зърно – през крив макарон!”( rns.bg)
Точно преди два месеца международните агенции като гореща новина тиражираха информация за товарене на първа голяма корабна партида (71 хил.тона) от украинска царевица в румънското пристанище Констанца.
Ръководителят на пристанищния оператор Comvex Виорел Панайт (Viorel Panait)сподели пред екипа на Reuters, че това е първият кораб от клас „Панамакс“, превозващ украинско зърно, напуснал пристанището след 24 февруари, датата на руската инвазия в Украйна. Според Панайт, който в същото време е и президент на Пристанищната бизнес асоциация в Констанца, Comvex управлява най-бързия терминал за зърно в Европа. Президентът на Пристанищната бизнес асоциация в Констанца приветства плановете на румънското правителство за рехабилитация на няколко железопътни линии, свързващи пристанищата с граничните пунктове в Украйна.
Мая Асенова
