Както климатичното засушаване обърна мисленето на фермерите, принуждавайки ги да се върат към забравените стари технологии, които запазват влагата в почвата, така и енергийната криза е на път да „моделира” рязко инвестиционното мислене на целия агробизнес. След като добре познатите ни системи за получаване на ток от въглища, газ и петрол, които идваха основно от Русия и които заради войната в Украйна станаха почти недостъпни, енергийите разходи на индустриалните предприятия за кратко време „стигнаха небесата”.
При тази ситуация е напълно естествено мениджърите скоростно да потърсят алтернативни източници на енергия, за да омекотят удара от високите цени върху бизнеса. Затова и на годишната среща на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, проведена в края на миналата седмица в Пловдив, консултанти и банкери професионално разясниха на мениджърите вариантите за инвестиции в модерните технологии, за да имат варианти за маневриране преди зимата, която според мнозина ще бъде изключително тежка.
През новия програмен период до 2027 г. възобновяемите енергийни източници (ВЕИ-та) са издигнати в приорит за европейското подпомагане, но според Димитър Манов, управител на една от най-старите консултантски компании в областта на агросектора „Сибола”, бизнесът не би трябвало да се фокусира изключително и само върху субсидирането. Базирайки се на консултантския си опит от влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. досега, Манов установява, че „така наречените „лесни пари” изкривяват бизнес усета на предприемачите, в резултат на което хората често вземат грешни решения при подготовката на проектите си”, поясни за читателите на Синор.бг управителят на „Сибола”. Противно на това, когато хората кредитират модернизацията си, тогава инвестициите са далеч по-успешни.
За пример консултантът даде редица проекти, финансирани от самите предприятия в хранително-вкусовата промишленост, които са инвестирали собствени средства или са били кредитирани. И тези инвестиции се оказват много по-разумно вложени в производството, отколкото тези с европодпомагането. Като например голяма преработвателна компания, която е подменила цялото си осветлени с качествени LED крушки, взимайки кредит, а той е трябвало да се изплати за 10 години. Инвестицията обаче се е изплатила само за 2 години и половина – и то благодарение на качествените крушки, чията трайност била много по-дълга от заложеното в гаранцията.
Тандемът преработватели - градинари
Експертът припомни, че в следващия програмен период чистите грантове (прякото субсидиране) от ЕС към държавите членки все повече ще намаляват за сметка на новите финансови инструменти като нисколихвено кредитиране, съучастия в иновативни стартови предприятия, гаранционни схеми и др. Това беше потвърдено и от Кирил Величков, ръководител "Европейски проекти" в ОББ, които работят с фермери и преработватели от 20 години. Банката е притежание на белгийската КВС груп, специализирана във финансирането на агросектора, като в напреднал етап е сливането на белгийската банка с "Райфайзенбанк интернешънъл" България". КВС груп е спечелила европейски търг и от есента на тази година ще предостави на българските земеделци и преработватели нисколихвени кредити за инвестиции в "зелени проекти", които са гарантирани 80% по европейската програма Инвест.ес.
И понеже „позеленяването” в земеделието и икономиката става необратимо, затова и консултантите съветват земеделците и фирмите от хранителната индустрия да споделят опита на Италия и Испания, където отдавна се набляга на инвестиции в соларни инсталации, които са или само за производство на ток, или само за производствот на топла вода, или пък са комбинирани. Едва при това управление България успя да прокара законодателство, което да улесни инвестициите на земеделците в изграждане на солари за собствени нужди. Въпросът е дало то ще бъде прието, или изборите за пореден път ще стопират тези процеси, съмняват се представителите на бизнеса.
Независимо какво ще се случи, представителите на преработвателния бизнес и фермери, поканени на срещата, вече проектират новите си стратегии. Като немалка част от тях са потърсили консултантската помощ на „Сибола”, за да им бъде изготвен енергиен одит на техните производства. „За хората е важно да имат точна концепция как да преразпределят енергийните си разходи в предприятията или в стопанствата – нещо, което досега не ни се беше случвало на семинари, организирани от браншовите организации”, посочи Манов. Той припомни, че макар и позакъснял, процесът на инвестиции в соларни инсталации в българските домакинства най-после ще стане факт.
За сравнение, в Румъния това се е случило преди десетина години, когато държавната политика е насочена изцяло за инвестиции във ВЕИ, в резултат на което цели 200 хиляди домакинства са успели да инсталират подобни слънчеви панели.
Единственият плюс при нас е, че сега цените на тези солари станаха почти достъпни за едно средно статистическо българско семейство, така че с 2-3 хиляди лева, взети дори с банков заем, вие можете да осигурите тока и топлата вода за една средно голяма къща от 120 кв. метра.
Екатерина Стоилова
