Малко преди Коледа съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Симеон Караколев е сигнализирал прокуратурата за силно зачестилите случаи на натиск от страна на кметове и общинари върху животновъди, ползващи под наем мерите, пасищата и ливадите. Фермерите са принуждавани да се отказват от наемането на общинските планински терени и когато в продължение на повече от 2 години те не се ползват, биват обявявани за „изоставени”, което развързва ръцете на местната власт да бъдат превърнати в соларни паркове, съобщи за Синор.бг браншовикът.
Караколев е пратил в прокуратурата документация с примери от цялата страна, в резултат на което от там са дали едномесеч срок на Министерството на земеделието да отговори дали потвърждава тази практика и дали се предприемат действия.
Първите сигнали за този натиск са получени в асоциацията още в края на 2021 г., но се засилват изключително много през миналата година, посочи Караколев. Причината е в нарасналия интерес от страна на инвеститори да изграждат слънчеви мрежи върху земеделски земи над 7-а категория, което законът не го забранява. Този интерес рязко вдигна и цените на тези земеделски имоти, което беше потвръдено от участници и на имотния пазар. След пика на цените на земеделската земя в Добруджа преди седем години, сега сме свидетели на нов пик – този път в цените точно на тези планински и полупланински землища, съобщиха експерти пред Синор.бг.
За инвеститорите е неизгодно да купуват частни имоти, които не са комасирани, затова и местните власти очевидно са открили по-доходоносен начин дългосрочно да отдават под наем общинските мери и ливади. И вместо да се ограничават с минималния наем, който взимат от животновъдите, очевидно имат по-голям интерес да отдават земите за подобни инвеститорски проекти.
Именно затова кметовете по места са започнали да притискат местните фермери, арендатори на общинските ливади и мери, да се отказват от търговете за наем. Когато две поредни години пасищата не се ползват, лесно би могло да се промени тяхното предназначение и да дават на новите екоинвеститори. Животновъдка от Кресненско съобщи за Синор.бг, че през декември миналата година подобно събрание е било организирано от местната власт в едно от кресненските села и на него са присъствали представители на инвеститорите. Проектът им бил да придобият хиляда декара пасища за новия парк. Част от стопаните обаче са били против, защото ползват тези пасища за животните си. Миналата година в Карловско голяма група фермери също са се противопоставили и са сигнализирали областния управител, който не е дал разрешение на кмета да се промени предназначението на исканата за соларен парк земя.
Но все още има много малки фермери, които трудно биха се противопоставили на местната власт, в резултат на което се отказват от пасищата, а това означава трайна загуба на ценни за животновъдството земеделски земи.
Ще припомним, че европейското законодателство категорично забранява да се сменя предназначението на земеделската земя в ЕС поради силното намаляване на площите с плодородни почви. И понеже това е свързано с продоволствената сигурност на населението в Европа и света, затова и родните инвеститори би трябвало да търсят друг тип терени, където да инвестират в подобни екологични мрежи. За да се намери балансът между необходимостта на изграждане на енергия от възобновяеми източници и запазването на плодородната българска земя, която всички знаем, че „сме взели назаем от децата ни”!
Екатерина Стоилова
