Министерството на земеделието публикува в съкратен вид основните препоръки към българския Стратегически план за развитие на земеделието до 2027 година. Документът се състои от две части – препоръки и анализ на земеделието и развитието на селските райони, като всички те се основават на проучване на текущото състояние, нуждите и приоритетите за земеделието и селските райони в България.
Акцентирано е върху необходимостта страната ни да предвиди интервенции, които да доведат до създаването на предпоставки за подобряване на жизнеспособността и производителността на сектора чрез оптимизиране на структурата на фермите; чрез инвестиции в модернизиране на земеделските стопанства в сектора на зеленчуците, овощарството и тревопасните животни.
За повишаването на конкурентоспособността и пазарната ориентация е необходимо включването на мерки за внедряването на технологии, иновации, маркетингови инициативи, професионално обучение на фермерите и по-широко използване на инструменти за управление на риска.
В документа се посочва, че за подобряване на жизнеспособността на малките и на средните по размер стопанства с по-висок потенциал за развитие, е необходимо по-ефективно насочване на подпомагането на доходите, като например продължаване на прилагането на допълнителното преразпределително плащане и намаляването на плащанията. За да се постигне подобряване на позицията на земеделските производители във веригата за доставки на храни се препоръчва включването на мерки за подкрепа за преработката и маркетинга на земеделски продукти с висока добавена стойност (например схемите за качество на ниво ЕС и на национално ниво); и подобряване на позицията на земеделския производител чрез стимулиране на обмена на знания и мерки за насърчаване на различни форми на сътрудничество.
Позиция на младия фермер Петър Петров
Препоръките за укрепване на грижите за околната среда включват справяне с нарастващите тенденции на емисии на парникови газове и амоняк, различни практики за намаляване на емисиите, по-амбициозни техники за управление на почвата, управление на
негативните процеси на ерозията на почвата. За намаляване замърсяването на въздуха и емисиите на парникови газове според документа на ЕК е необходимо подобряване управлението на оборския тор (съхранение) и използване на оборския тор за устойчиво производство на биогаз.
Изведена е необходимостта от подобряване на адаптивността на селскостопанския и горския сектор към изменението на климата чрез икономия на вода чрез мерки за стимулиране адаптация на културите, ефективни напоителни системи в региони в зависимост от напояването и др. Препоръките включват и необходимостта от насърчаване на устойчивото управление на горите и залесяване, увеличаване на мултифункционалността, опазване на горите и възстановяване на горски еко-системи.
Българският стратегически план следва да допринесе за изпълнение на Европейската цел заложена в „Зелената сделка“ на ЕС във връзка с развитие на биологичното земеделие чрез подпомагане на прехода и производството по методите на биологичното земеделие.
За целите на засилване на социално-икономическата структура на селските райони и отговаряне на обществените изисквания е изведена препоръка за създаване на условия за заетост и подобряване на условията за развитие на бизнеса в селските райони чрез интервенции като инвестиции в увеличено широколентово покритие, подобрен достъп до финансиране, стартиране на бизнес и подпомагане на млади фермери, развитие на био[1]икономиката и др. В документа се извежда необходимостта от продължаване на подкрепата за стратегически дългосрочни инвестиции в инфраструктура (напр. селски пътища и канализационни системи) и в услуги (свързани с медицинско осигуряване, образование и
др).
В документа се посочва необходимостта от принос за постигането на целта на „Зелената сделка“ на ЕС чрез намаляване на продажбите на антимикробни средства чрез намаляване на употребата на антимикробни средства в животновъдството, като се използват всички налични инструменти, включително инструменти по ОСП, за подпомагане на земеделските производители чрез насърчаване на най-добрите практики за намалена и разумна употреба на антимикробни средства заедно с подобрено управление на
стадата, биосигурност, предотвратяване и контрол на инфекциите. Необходими са мерки за подобряване на биосигурността на стопанствата и хуманното отношение към животните чрез подпомагане на практиките за управление в животновъдството и чрез насърчаване на най-добрите практики за отглеждане, превенция и контрол на инфекциите.
С цел да се осигури принос за изпълнение на целите на „Зелената сделка“ по отношение на по-намалената употреба на пестициди е изведена необходимостта насърчаване на устойчивото
използване на пестициди, по-специално ЕК предоставя насоки към България за стимулиране внедряването на практики за интегрирано управление на вредителите.
За насърчаване и споделяне на знания, иновации и цифровизация в земеделието и селските райони и насърчаване на тяхното усвояване, според ЕК е необходим принос за изпълнение на целта на „Зелената сделка“, свързана с инвестиции за покритие на бърза широколентова връзка в селските райони, като същевременно се ускорява развитието на цифрови умения и умения за знания в селските райони и селското стопанство. За справяне с фрагментацията на Системата за знания и иновации в земеделието (AKIS) ЕК акцентира върху необходимостта от включване на интервенции, насочени към засилване ролята на
съветите в земеделието и тяхното свързване, насърчаване обмена на знания, инвестиране в иновациите и обучението. Според Европейската комисия това би допринесло за увеличаване на устойчиви земеделски практики, нивото на цифровизация и съвместното създаване на иновации, които могат да насърчат екологичната устойчивост и конкурентоспособността на селскостопанския секто
Документът съдържа насоки и адресират специфичните икономически, екологични и социални цели на бъдещата ОСП и по-специално, необходимостта от принос на всяка държава-членка за изпълнение на Европейските цели на стратегията “От фермата до трапезата” и Стратегията за биоразнообразието.
