Разпокъсаността на земята, малките по размер обработваеми парцели и липсата на напояване затрудняват развитието на модерно и ефективно земеделие, създават несигурност и трудности пред дългосрочните инвестиции в отрасъла, пречат на развитието на интензивно земеделие и влияят неблагоприятноно върху почвеното опазване, плодородие, и сеитбооборот. Недостатъчни са предпоставките за устойчивото използване на земеделските земи, което е задължително условие за внедряването и прилагането на съвременни форми на земеделие като алтернатива на конвенционалния тип, практикуван масово в момента. Недостатъчна е и защитата на неприкосновеността на частната собственост. Не на последно място е прекъсната връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор в аграрния сектор и като цяло науката не се очертава като държавен приоритет. Засправянето с тези проблеми е необходимо изготвянето на изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения, в партньорство между законодателната и изпълнителната власт, неправителствения сектор и с подкрепата на научните среди. Тези ключови проблеми обсъждаха участниците в проведена на 16 юни кръгла маса на тема „Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения“.
Форумът беше организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) по повод 15-годишнината от учредяването на асоциацията. В дискусията взеха участие заместник-министърът на земеделието Стефан Бурджев, директорът на Дирекция «Поземлени отношения и комасация» в министерството на земеделието Даниел Йорданов, генералният секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO) Тиери дьо Лескай, председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев, председателят на Селскостопанска академия проф. дн инж. Мартин Банов, проф. д.н. Димитър Греков от Аграрния университет в Пловдив, доц. д-р Румяна Василевска-Иванова от Института по физиология на растенията и генетика към Българска академия на науките и членът на БАСЗЗ и на Борда на директорите на ELO Галина Пейчева-Митева. Домакин на събитието бe Стайко Стайков, председател на Управителния съвет на БАСЗЗ.
В хода на дискусията се очертаха следните приоритети за развитието на земеделието в България:
- Да се създадат и приложат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни държавни политики и програми за развитието на земеделието и поземлените отношения на базата на анализи, прогнозиране и планиране.
- Неправителствените организации в земеделието само обединени по браншови, продуктов или функционален признак, както и на национално ниво под формата на Национална земеделска камара, могат да бъдат представителен партньор на законодателната и изпълнителната власт в България, да защитават успешно правата и интересите на своите членове през призмата на обществения интерес и да бъдат равнопоставени партньори на своите европейски колеги. В този контекст държавата трябва да създаде предпоставки и правила, чрез които да стимулира обединението на неправителствения сектор, а на следващ етап – да осигури средства, с които да обезпечи административната самостоятелност на Националната земеделска камара.
- Необходимо е да се създаде изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения и включващо собствеността и ползването на земеделските земи, арендата, опазването, напояването, пренареждането и групирането на земеделските парцели.
- Необходими са мерки за повишаване на защитата на неприкосновената частна собственост, включително недопускането на кражбата на имоти, неправомерното и/или без правно основание ползване, справедливото обезщетяване от страна на държавата на собствениците при отчуждаване и др.
- По отношение на хидромелиорацията е необходимо спешно да се установи състоянието и собствеността на съществуващите съоръжения и да се пристъпи към проектиране и изграждане на нова и възстановяване и модернизиране на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура (държавна и общинска собственост). Също така е необходимо да се осигури финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски земи и земеделските производители да изграждат нови напоителни и отводнителни съоръжения на ниво стопанство.
- Науката да бъде изведена като държавен приоритет, като се увеличат значително публичните разходи за научно-изследователска и развойна дейност в областта на аграрния сектор, и осезаемо да се повиши заплащането на труда на учените и преподавателите в университетите. По този начин ще нарасне привлекателността на научния сектор и ще се предотврати загубата на съществуващия научен капацитет и на приемствеността. Ще бъде улеснено привличането на млади изследователи и учени. Необходимо е също така да се реализират политики и стимули за възстановяване на връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор.
Председателят на БАСЗЗ подчерта, че мисията на организацията е в партньорство със законодателната, изпълнителната и местната власт, с науката и неправителствения сектор от земеделския бранш да подпомогне развитието на модерно, пазарно ориентирано земеделие и поземлени отношения, а доходите на българските фермери да догонят и да се изравнят с тези на колегите им от старите държави-членки на Европейския съюз. На базата на групирането на земеделските земи да се повиши производителността им, респективно – добавената им стойност. „Сред нашите приоритети е възстановяването, модернизирането и изграждането на нова хидромелиоративна инфраструктура, проактивни мерки за предпазване от ерозия, наводнения, пожари и т.н. За решението на проблемите в българското земеползване и земеделие са необходими комплексни мерки, които да вземат под внимание реалното състояние и проблеми на сектора в България, да обхванат локалните, регионални и глобални рискове, отчитайки тенденциите в европейски и световен аспект“, подчерта Стайков.
Той представи и няколко числа в земеделието: от 55 млн. декара общ поземлен фондв България обработваме 36-38 млн. декара; само 3% от обработваемата земя ползва обществени напоителни системи; годишно губим 5-10% от продукцията заради природни бедствия.
На свой ред Бурджев отбеляза, че днешната кръгла маса е дала силен и ярък пример как между наука, власт, НПО и бизнес има чуваемост и диалог. „Ще вземем предвид градивните критики и ще продължим диалога. Относно законодателната дейност – основите не са поставени по най-добрия начин още през 90-те години. Изоставаме с подготвените законодателни промени и ще се опитваме да наваксаме. Поели сме много силен ангажимент – подобряване и осъвременяване на Закона за браншовите организации, като увеличим обхвата, за да имаме партньори, с които да търсим правилните решения. До момента успяхме да систематизираме каквото е оцеляло, да идентифицираме какви са пропуските, но философията на министерството е да започнем проектиране и изграждане на основните магистрални водопроводи в Северна и Южна България. Без науката не можем да посрещнем промените, които настъпват (кризи, войни), затова трябва да отчитаме нейното място и да даваме смисъл и подкрепа по всички възможни начини“, ангажира се той.
Генералният секретар на ELO приветства участниците във форума и изтъкна, че когато се търсят решения в областта на земеделието, е добре българските фермери да бъдат приобщени към европейската инициатива „АгриЛайф“. „Идеята на тази инициатива, финансирана от Европейската комисия, е съвместно неправителственият сектор, науката и бизнесът да създадат наръчник за обективна оценка на биоразнообразието и биоземеделието, за да могат фермерите да покрият новите изисквания на Общата селскостопанска политика. Възможносттите при приемане на този инструмент в България ще помогнат за увеличаване на качеството на продукцията и опазване на птици, насекоми и растителни видове“, обасни Лескай.
От своя страна председателят на БСК посочи, че състоянието на българското земеделие не е на нивото, което бихме искали да бъде, и е далеч от постиженията ни в миналото. „От държава, която изхранваше цяла Европа, България се превърна в нетен вносител на храни и селскостопански продукти. Над 70% от селскостопанските продукти на българския пазар са от внос, при положение че страната ни разполага с уникални природни и климатични дадености, чийто потенциал към днешна дата не използваме добре“, категоричен бе Митрев.
Сред посочените от него причини за недоброто състояние на земеделския сектор са нестабилните и неконтролируемо растящи енергийни цени (особено през последната година), които водят до недостиг и/или оскъпяване на торовете и поставят под сериозен риск оранжерийното производство. „Днешната дискусия показа, че гледаме в една посока и имаме една цел – просперираща българска икономика и съвременно селско стопанство. Кризите и предизвикателствата (военни, медицински и икономически) показват, че трябва да се върнем към онова, което ни е създало – земята. Обсъждането на проблемите ще ни доведе до откриване и на решението“, каза още председателят на БСК.
Според председателя на Селскостопанската академия не се случва често на една маса да седят наука, бизнес и министерството, а още по-рядко е да излязат с общи решения. „Основните акценти са справяне с климатичните промени, опазването на българските почви и сортове растения (плодове и зеленчуци). Акцент бяха и възнагражденията в науката и образованието – не само заплащането на труда, но и финансирането на общите ни задачи, чието решаване е важно“, посочи Банов.
Проф. Греков смята, че сред основните проблеми в сектора са арендните договори, рентите и комасацията. „Тези въпроси ще продължават да стоят на дневен ред и занапред, като най-големи проблеми създават краткосрочните договори (за 1 или 2 години). Наличието на много наследници затруднява ползването на земи – земеделската земя е раздробена на 900 000 парчета. Съвсем реално стои и проблемът за браншовите организации – реално няма организация, която да представлява единно бизнеса в сектора. Решават се малки проблеми на малки общности, но това не е решение. Важно е да има обединение между браншовите организации, за да имат управляващите достъп до представителни организации“, твърди той.
По отношение на науката професорът посочи като проблем, че в момента се търси информация от чужди компании, а българската наука може да осигури тази информация и нужните решения. „Наблюдава се парадокс – българските учени работят за чуждестранни фирми, опитът и генетичният ммтериал отиват в чужди ръце. Важно е да поставим акцент не върху фундаменталните изследвания, а върху въпроси като сортове и изчезващи видове почви и растения“, допълни проф. Греков.
