Законът за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, чието обсъждане в парламента тепърва предстои, само формално мина през обсъждане от браншовите организации. За пред земеделците беше спазен едномесечният срок за приемане на мнения и предложения по него, но извън тази процедура останаха редица критични бележки, направени от специалисти и хора от бранша. Синор.БГ ще представи позицията на архитект Бончо Бончев, който заедно със съпругата си се занимава с говедовъдство от осем години. Представяме становището на фермера, именувано като „Закон за министерските и опазването на земеделските стопани, но само …във фейсбук“ с идеята, че то ще породи и други мнения от наши читатели.
"След като установихме, че новият проектозакон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи бе широко презентиран, коментиран, а за създаването му бяха „взети под внимание“ всички съвети, бележки и предложения от едри и дребни земеделци и животновъди из цялата страна, а министерството прецапа процедурата по съгласуване, дойде време да го разгледаме и да се полюбуваме на юридическите му достойнства. Тъй като това е закон от 26 глави и 515 члена ще се спрем само на най-интересното.
Започваме с неслучайно първия раздел и основен повод за написването на този закон а именно:
Раздел първи - Уедряване на земеделските имоти по собственост
Както може би всички предполагаме, този раздел бе дългоочакван и животоспасяващ за всички зеленчукопроизводители, овощари, животновъди, лозари и други дребни и средни земеделци, които и без това разполагаха с излишно много земя от висока категория. Със самоотвержената помощ на министерството вече се предоставя възможност на едрите, но скромни арендатори законно да уедрят разпокъсаните си стопанства, като се натоварят с „тежката“ отговорност да обработват още повече земя, на която досега някой е отглеждал краставици, друг грах, трети го е косял за няколкото му останали говеда… абе, луди всякакви. Да, според текста това може да се случи единствено с общо съгласие, но всички - знаем колко убедителни могат да бъдат едрите земеделци.
Законът предвижда създаването на така наречен „Местен инициативен комитет“(нещо средно между нова Поземлена комисия и Комитет за „убеждаване“), който ще създаде географския обхват, както и проект на друго нещо, което ще бъде наречено „План за уедряване“(разбирай нова „справедлива“ Карта за възстановена собственост – КВС). В този план се предвижда да се включат и разпределят така апетитните, но досега недостъпни и бленувани земи от общинския и държавния поземлен фонд (чл. 14, ал.2). Е, заменките бяха забранени със закон, но виждате с каква елегантност законотворческият гений е решил този толкова досаден проблем. А съгласно чл. 15 министърът на земеделието със заповед еднолично ще определя състава и назначава комисията. И в този миг не мога да подмина нахлуващата в съзнанието ми идилична селска картинка в село Галиче и техния примерен кмет и арендатор г-н Ценко Чоков … Но това е бъдещето.
Раздел 2 – 12 Дейности и ред за създаване и поддържане на Картата на възстановената собственост
Някой говореше за единен кадастър, за модерни геодезически информационни системи (ГИС), кадастрални регистри, за това, че до 2016 г. трябваше да няма повече понятие като Карта за възтановена собственост(КВС) и всичко трябваше да премине в Кадастрални карти(КК)...
Тези неща малко им куцат в министерството, затова и в бъдеще пак ще има закон, с който все още ще можем да създаваме нова КВС. Предполагам знаете, че тя е архаичен софтуерен продукт, несъвместим с абсолютно нищо и работещ чрез елементарни папки наречени „Ферми“. Тя навярно е последният софтуер в света, работещ под първия програмен език за персонални компютри – MS-DOS! Всички геодезисти знаят, че с този софтуер преди 1 300 години по нареждане на Тутанхамон Небхеперура египтяните са си възстановявали нивите след ежегодния разлив на река Нил.
Накратко раздели 2-12 са дословно преписана Наредба 49 от 05 ноември 2004 г. за поддържане на картата за възстановена собственост, като адмирациите получават може би единствения плюс - сериозно обърнатото внимание на казуса „Явна фактическа грешка“.
И тук за читателят, вече изгубил надежда за спасението на геодезията в България, изведнъж се прокрадват няколко члена от Закона за кадастъра и имотния регистър(ЗКИР), съгласно които се утвърждава начин за преминаване на КВС към КК.
Но срокове май няма, пък и не е задължително…
Глава седма - Актове за ползване на земеделските земи и регистрация на земеползването
Всички нормални арендатори за няколко години наеха около 80% от обработваемата земя, като намериха един от тридесетте наследника на определения имот, притежаващ вещно право на собственост от 0.1% и сключиха договори за аренда за целия имот поне за 30 години, а които не се усетиха навреме го направиха, чрез анекси към старите договори пак за 30 години.
Огромен процент от земеделска земя вече е уредена точно по този начин за 30 години. По новия проектозакон същият начин на предоговаряне е невъзможен и така е редно. Сега наемането или арендоването на земя е много по-сложно, свързано с издирването на повече от половината наследници, с безсмислено издаване на скици, с нотариално удостоверяване на подписи, вписване в службата по вписване по местонахождение и други подробности.
Но старите арендни договори ще са валидни още 30 години!
Тук юридическата логика е горецитираните договори, неотговарящи на новоутвърдените правила да са валидни до края на стопанската година и да се прекратят или да се приведат в новия утвърден вид.
Не е ли справедливо всички земеделци да сключват договори по един начин и по един закон?
Очевидно за секторните експерти справедливостта е нешо, което се доказва с постове във фейсбук и нищо повече.
Глава осма-Създаване на масиви ползване на земеделските земи
Тази глава е създадена чрез преписване на чл. 37в и последващи от ЗСПЗЗ, както и чл. 69, 70 и последващи от ППЗСПЗЗ.
Този вид правно основание за ползване на земеделска земя под формата на доброволни споразумения и служебни разпределения го има само в България, но едва ли е най-голямата национална гордост. Само тук може да ползваш земеделска земя на собственик, който не подозира за това, но се свиква, тъй като това се случва от няколко години.
Обаче не можем да свикнем с идеята, че споразуменията за ползване на пасища ще се сключват между животновъди и хора, които не притежават животни. Това неумело прикрито лобистко решение, вмъкнато в чл. 135, неминуемо ще доведе до скандали. Тогава от министерството ще приложат коронния си номер – Ето питахме Ви, никой нищо не каза!
В обхвата на този закон подробно е разгледана темата за стопанските дворове, което е плюс. Категоризацията на земеделските земи не е нищо ново, но земеделското министерство е решило, че това не е достатъчно и смело се е впуснало в дебрите на Министерството на регионалното развитие и благоустройтвото(МРРБ). Неразбираемо за мен тук здраво е забъркана каша със Закона за устройството на територията(ЗУТ). От години говорим за единен кадастър, за общи правила, за една институция, която управлява строителството и нещо много важно – опростяване на строителната документация относно строежи от четвърта, пета и шеста категория(строежи с разгъната застроена площ(РЗП) до 1000 кв.м.)
Но не сме питали кръчмаря…
С този закон земеделското министерство изцяло си присвоява управлението на всички дейности върху, под и над земеделските площи(засега) и там то ще коли и беси. Така е на нашите ширини.
В чл. 415, ал.1, законът е определил как се комплектува преписка на нещастника, решил да строи нещо в собствения си земеделски имот - примерно складче за мотиките или тоалетна. Забележете новата точка 4:
4. положително становище от областна дирекция "Земеделие";
Наличието на този странен реквизит означава, че освен на главния архитект към общинската администрация, освен в Районната испекция по околната среда и водите(РИОСВ) ще сваляме звезди и на директора на областната дирекция по земеделие, на който закона му предоставя заветното чиновническо удоволствие - да казва може ли или не може.
Да ни е честито!
Картинката става още по-мъглява в чл. 416, ал.2, където имаме следното неразбираемо изречение: Областна дирекция „Земеделие“ извършва служебна проверка в регистрите към картата на възстановената собственост за установяване на земеделската земя в конкретното землище, собственост на физическото/юридическото лица.
Не ме питайте и аз не знам какво е искал да каже законотворецът, но интуицията трябва вече да ни подсеща, че това не е за добро. Ще ни чака «служебна поверка», неопределена като параметри и времеви срок, в която ще ни се «установява земеделската земя»!
Допълнително земеделските експерти ще оглеждат нивата, дали в нея има наличие на незаконно строителство. Уважаема РДНСК(Районна дирекция за национален строителен контрол), ти вече си история!
То може да има и ЗУТ, обаче Разрешението за строеж се издава по правилата на чл. 418 от земеделския проект – ЗПООЗЗ. Не мога да повярвам, че издаването на това разрешение не е вменено на директора на областната дирекция по земеделие, а е оставено на някакъв архитект!
В заключение следват логичните въпроси:
След приемане на този закон какво ще представляват структурите на МЗХГ и какво влияние ще генерират?
Как по този начин ще се опростят процедурите, как ще се намалява ужасяващо набъбналата администрация в България?
Как на връщане от Брюксел ги говорим едни, но на практика създаваме точно обратното?
За съжаление в този проект не намираме подкрепата, насочена към животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството и подобни отрасли, които са в криза. Напротив, виждаме ясното министерско отношение към същите, а относно обезлюдяването на селските райони … ще ги спасяваме, но във фейсбук".
