Реколтата от ягодоплодните овощни култури до голяма степен се концентрира върху едногодишните издънки – прираста от предходната година. Това означава, че колкото повече издънки се развият сега, толкова по-големи ще бъдат възможностите на храстите за плододаване идната година.
Разхлабване на почвата
Създаването на благоприятни условия за развитие на храстите ще осигури увеличаването на издънките. Важно условие е почвата да се поддържа рохкава и без плевели.
През 2-3 седмици е необходимо да се окопава или разрохква, както и плеви. При цариградското и френско грозде, особено касиса, активната коренова система се намира в горните, по-хранителни слоеве на почвата. Това налага да се внимава и да не се допуска нараняване на корените. Обработката в близост до храстите се прави на дълбочина 6-8 см, а в по-отдалечените зони – не повече от 10-12 см.
Болести по краставиците, като резултат от неправилно поливане
Използването на различни стойки и подпори под храстите улеснява обработката на почвата.
Поливане и мулчиране
За климатичните условия на страната ни летните горещини и засушаване са често явление, което води до изсъхване не само на повърхностните, но и на по-дълбоките почвени слоеве. Недостигът на влага води до задържане развитието на храстите, а в период на формиране и наливане на плодовете – до издребняване и опадането им.
Особено важно е да се поливат растенията в период на интензивен растеж и формиране на завръзите, по време на наливане на плодовете, както и след прибиране на реколтата. Почвата се навлажнява до дълбочината на кореновия слой, но не по-малко от 10-15 см. Около храстите (40-60 см от края на клоните) могат да се ограничат поливните участъци, като почвата се повдигне. След всяко напояване се прави разрохкване, за да не се образува почвена коричка.
Добър начин за запазване на влагата е мулчирането на почвата под и около храстите, като това може да се направи по всяко време. То предотвратява растежа на плевелите, създава благоприятен воден и хранителен режим в кореновия слой. По такъв начин по-старите клони запазват продуктивността си по-дълго.
При обилно мулчиране необходимостта от разрохкване намалява значително. В качеството на мулч може да се използва компост, добре угнил оборски тор, разложен торфен субстрат (до 10-15 кг на храст) или друг от органичен вид, несъдържащ плевели.
Подхранване на ягодоплодните култури
През юни-юли ягодоплодните култури, особено на леки песъчливи почви, се подхранват 2-3 пъти. Може да се използва оборски тор (1 л обем на 10 л вода) или птичи ( ½ л обем на 10 л вода). Когато не разполагаме с органичен тор, тогава за подхранване се използват минерални, като за всеки храст са необходими 15-20 г амониева селитра, 20 г суперфосфат и 10-15 г калиев сулфат, разтворени в 10 л вода.
Малините се подхранват с оборски тор или минерални в съотношение: 20 г амониева селитра, 40 г суперфосфат и 20 г калиев сулфат за 10 л вода на 10 л вода. В малиновите насаждения е желателно през юни да се отстранят малките, слабо развиващи се леторасли, излизащи извън храста и тези, създаващи прекомерно уплътняване.
Наторяването се комбинира с поливане. За улеснение могат да се направят каналчета на дълбочина 10-на см и разстояние 20-25 см около храстите. След поливане се изравнява и мулчира.
Микроторовете е най-добре да се използват през юни и под формата на листно подхранване.
Прищипване на издънките
Полезна техника при касиса и цариградското грозде е лятното прищипване на летораслите. Препоръчва се от юни до началото на август (период на усилен до затихващ растеж) да се отрежат на 1-2 пъпки върховете на растящите скелетни клони и кореновите издънки. Това ще ускори плододаването, както и ще увеличи размера на плодовете. При ранно прищипване ще се образуват повече цветни пъпки, което е основата на бъдещата реколта, а храстите ще плододават изобилно още на втората или третата година.
