В поредицата за здравеопазването на лозата вече бяха разгледани важни условия, от които зависи доброто състояние на растенията от посочения вид: необходимост от осигуряването на качествен и свободен от зараза посадъчен материал, значение на подложките, върху които се размножават розовите сортове и др. Поредицата продължава с друго важно условие за успешното развитие на лозарството и по-точно районирането.
Лозата е културен вид, разпространен почти във всички райони на страната. Тя е желана в дворовете не само заради гроздето, но и заради възможността да бъде оформяна по различни начини, някои от които имат естетическо значение. Веисоките формировки, известни като асмалъци, са описани в художествената литература от много писатели.
Подходи към здравеопазването на лозата – още по темата за лозовите подложки
Промишленото лозарство, което изисква най-пълно оползотворяване на лозовите сортове, налага избора на място, където растенията ще се развиват в най-подходящи условия от гледна точка на температура, влага и почва. Районирането е свързано и със създаването на съответните предприятия за преработка на реколтата. От значение е и наличието на подготвени специалисти по лозарство. Във връзка с това са създадени специализирани училища и институти.
Проучванията на специалистите са определили четири лозарски района в Българи: Севернобългарски, Южнобългарски, Източнобългарски (Черноморски) и Югозападен.
В Севернобългарският район климатът е типичен континентален. За него е характерно наличието на големи температурни разлики поради горещото сухо лято и студената зима. Студените въздушни течения от североизток също влияят на климата.
Южнобългарският район се отличава с много топло лято, с малко валежи, а зимата е топла. В източнобългарския район влиянието на морето прави зимата по-мека, а лятото по-хладно. Поради близостта до морския басейн въздушната влажност е по-голяма. В Югозападния район също има морско влияние, поради нахлуването на топли течения по долината на река Струма. Поради това есента е дълга, през зимата снеговалежите са редки, а снежната покривка не се задържа.
Предвид горепосочените особености чрез съпоставянето на общата температурна сума начало на вегетацията и за узряване на грозде е още в отделните сортове са групирани по този показател още в средата на миналия век. Ето някои примери:
- най-ранни, напъпват към 1 април, физиологичната зрелост настъпва към 15 юли – Перл дьо Ксаба (обща температурна сума 2100 ºС / активна 1050 ºС);
- ранни, напъпват към 1 април, физиологична зрелост към 20 август – Алиготе, Тамянка, Чауш, Шардоне и др. (обща температурна сума 2800 ºС / активна 1400 ºС);
- средно зреещи, напъпват към 1 април, физиологична зрелост към 5 септември – Болгар, Гъмза, Каберне совиньон, Мерло, Памид и др. (обща температурна с 3100 ºС / активна 1550 ºС);
- късни, напъпват към 1 април, физиологична зрелост към 25 септември – Аликант буше, Димят, Мавруд, Широка мелнишка и др. (обща температурна сума 3500 ºС / активна 1750 ºС);
- много късни, напъпват към 1 април, физиологична зрелост към 5 октомври – Верея, Серван (обща температурна сума 3700 ºС / активна 1850 ºС).
Във вече посочените райони са определени подрайони с цел прецизиране на почвено-климатичните условия и специализиране на лозарството (сортов набор, разположение). По-нататъшният процес на прецизиране включва микрорайониране. Микрорайонът включва няколко землища, където почвено-климатичните условия са почти еднакви. Като пример може да лъде посочена Сунгурларската долина (Сунгурларе, Славянци, Ново селе, Грозден, Лозница и др.). Там от сорта Червен мискет е произвеждано бялото вино Сунгурларски мискет. Наред със Сунгурларския други микрорайони са Перуяшица, Сухиндол и др. Районирането е процес, обуславян от промените в климата и стопанската обстановка.
Край на поредицата.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита.
