Членовете на Европейския парламент ЕП призовават Европейската комисия да се увери, че стратегическите планове ще влязат в сила навреме. Италианският евродепутат от ЕНП Херберт Дорфман призова за по-голяма правна сигурност, мотивирайки се с факта, че „в някои държави- членки като моята се носят слухове, че цялата реформа ще бъде отложена с още шест месеца“, посочи той. Като настоя, тези слухове да бъдат развенчани, защото има подозрение, че конфликтът в Украйна „се използва... в опит да се отложат или намалят бъдещите реформи".
Испанският евродепутат Клара Агилера (социалисти и демократи) също подчерта малкото оставащо време, за да бъдат готови стратегическите планове за прилагане от 1 януари 2023 г. Според нея „трябва да бъде дадена гъвкавост”, като поиска да узнае какво ще се случи, ако плановете не бъдат одобрени навреме. Германският евродепутат Улрике Мюлер от групата Renew Europe поиска да разбере с колко време разполагат държавите членки, за да адаптират стратегическите си планове и отбеляза, че войната в Украйна е започнала след като държавите членки са представили своите проекти на стратегически планове.
За зелените Мартин Хойслинг изрази загриженост за „твърде неясните“ формулировки, предупреждавайки, че еко-схемите могат да се провалят, защото фермерите предпочитат да се възползват от високите цени на зърното. Имаше „толкова много въпросителни относно прилагането на реформата”, каза той. Чешкият евродепутат от ECR Вероника Вречионова отбеляза, че „графикът изостава с две години". „Всяка промяна в стратегическите планове е въпрос на несигурност за фермерите, особено предвид войната в Украйна“, продължи тя. „Носят се слухове, че ще има допълнително забавяне, така че наистина искам да попитам Комисията дали гарантира, че работата ще напредне бързо“, заключи тя.
На 10 май Волфганг Бурчер, директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ заяви пред Комисията по земеделие в Европейския парламент, че държавите членки трябва да направят повече за устойчивостта на климата и околната среда в своите стратегически планове по ОСП.
Те са успели да постигнат напредък относно по-справедливото разпределение на подкрепата, но същевременно трябва да подобрят допълнително разпоредбите, свързани с равенството между половете. Волфганг Бурчер обясни, че за всички получени най-късно до 1 януари 2022 г. стратегически планове вече са изпратени писма за наблюдение.
До края на май предстои да бъдат изпратени подобни писма и до Словакия, Румъния, България и Германия, докато писмата, адресирани до двата региона на Белгия (Фландрия и Валония), се очаква да бъдат изпратени преди 15 юни. Националните столици „много ясно заявиха, че очакват бързо одобрение на националните стратегически планове“, каза той на членовете на комисията, като също така подчерта необходимостта от сигурност за фермерите, особено предвид войната в Украйна.
„В Съобщението относно продоволствената сигурност от 23 март и в писмата за наблюдение, ние призовахме държавите членки да… вземат предвид този нов контекст и подчертахме необходимостта стратегическите планове по ОСП да играят ключова роля за укрепване на устойчивостта на сектора и насърчаване на адаптирането му към новия геополитически контекст“.
Волфганг Бурчер каза на евродепутатите, че „по-справедливото разпределение на подпомагането на доходите е в основата на политическата дискусия.. и доброто послание е, че повечето планове носят подобрение в тази посока“. Той обясни, че е необходимо доста държави- членки да дадат ясни факти и цифри, за да се разбере по-добре преразпределението към малките и средните ферми... особено в онези страни, които твърдят, че не е необходимо да прилагат 10% преразпределително плащане, тъй като в тяхната страна разпределението вече е справедливо.
"Комисията също така приветства „доста значителните усилия на много държави-членки“ да насърчат производството на протеинови култури. По отношение на устойчивостта на околната среда и климата, Волфганг Бурчер каза, че „е необходима още работа”, тъй като в много случаи не е имало достатъчно информация, за да се оцени небходимата амбиция и приноса към целите на ОСП за околна среда и климат.
„Някои стратегически планове показват относително добър потенциал, но повечето изискват адаптация, за да се осигури пълно съответствие със законовите изисквания“, добави той. „Базовите изисквания не винаги отговарят на очакваното ниво, което също представлява проблем за дизайна на еко-схемите, защото ако ДЗЕС (стандартите за добро земеделско и екологично състояние) не са достатъчно амбициозни и не отговарят на очакваната рамка, еко-схемите също няма да отговорят на изискванията.” „Може би най-големият проблем, който възниква в контекста на стандартите за ДЗЕС е сеитбооборотът“, добави той. Редица държави-членки поискаха да бъдат изцяло освободени от това изискване. „Дерогацията от сеитбообращението трябва да бъде много добре обоснована, като по-специално се вземат предвид климатичните условия“, настоя Бурчер. Общо държавите членки са предложили почти 184 еко-схеми и повече от 250 агроекологични и климатични схеми, като „почти всички напълно се съобразиха с исканията“, каза Волфганг Бурчер. Като цяло те са амбициозни по отношение на развитието на биологичното земеделие. „При оценка на съответните интервенции Комисията взема предвид различните отправни точки“, увери Волфганг Бурчер. Има „добри новини“ и по механизма за социалната условност, като някои, макар и малко държави-членки са решили да прилагат този механизъм още от 2023, а някои- от 2024 г. Волфганг Бурчер отбеляза, че само няколко държави-членки са предложили мерки в подкрепа на жените в селските райони и Комисията ще настоява това да се подобри.
