Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) предупреждава, че военният конфликт между Русия и Украйна застрашава световната продоволствена сигурност. В началото на април Дейвид Бийзли, ръководител на Продоволствената програма на ООН коментира, че войната създава продоволствена криза, „надхвърляща всичко, което сме виждали от Втората световна война насам". По думите му случващото се там води до рязко повишаване на цените на храните и евентуален недостиг в много страни, които разчитат на износа от Русия или Украйна. Тези две черноморски държави са едни от най-важните играчи на световния продоволствен пазар, като по данни на ФАО близо 50 държави покриват над 30 на сто от своя внос от пшеница с доставки от Русия и Украйна. Освен това Русия през 2020 г. се изкачи на първо място в света по износ на азотни торове, на второ - по износ на калиев карбонат (поташ) и на трето място по износ на фосфорни торове.
Първият кораб с 71 хил. тона украинска царевица е натоварен за износ в румънската Констанца
Експертите на Световната банка в априлския си доклад предупреждават, че войната в Украйна ще доведе до най-силното покачване на цените от 70-те години на миналия век за всичко - от природен газ до пшеница и памук. Впрочем индексът на цените на храните на ФАО вече е достигнал най-високото си равнище от 60 години насам. По данни на организацията на ООН още преди руската инвазия в Украйна броят на хората, изправени пред остра продоволствена несигурност, достигна 276 млн. души, а след започването на военните действия положението стремително се влошава.
Според Световната банка „В средносрочен план прекъсването на доставките, причинено от войната, може да бъде компенсирано от други страни”, но положението се усложнява от драстичното поскъпване на торовете, което може да доведе до намаляване на употребата им от земеделските производители, това означава по-малки добиви.
Ситуацията на зърнените пазари е изключително несигурна и на фона на галопиращото ценово покачване са изключително важни първите представителни прогнозни данни за 2022/23 г. В края на миналата седмица една от най-авторитетните световни организации Международният съвет по зърното оповести първата си прогноза за състоянието на глобалния зърнен баланс през следващата маркетингова година. Авторите на доклада предупреждават, че това е първата подробна прогноза за глобалното търсене и предлагане на зърени храни през 2022/23 г. тя има „твърде предварителен характер” предвид несигурността, произтичаща от конфликта в Украйна.
Световен зърнен баланс в млн. т
Прави впечатление обаче, че независимо от крайно песимистичните ценови прогнози и спекулации на тема световната продоволствена сигурност априлската редакция на баланса представен от Международния свет по зърното и най-вече прогнозата за 2022/23 г. не предполага навлизането в епохата на всеобщия глад. Общото производство на зърнени храни в света през 2022/23 г. се очаква да възлезе на 2,275 млрд. тона, което е само с 12 млн.т по-малко в сравнение с рекордния добив очакван за настоящия сезон.
Като показател с позитивен за ценовото развитие знак анализаторите възприемат очертаващото се по-изразено (с 17 млн.т) увеличение на потреблението на зърнени храни в света, което рефлектира за превишаване на потреблението над равнището на производството и води до стопяване на нивото на преходния запас от 608 млн.т в края на 2021/22 г. до 581 млн.т в края на 2022/23 г.
Увеличението на световното потребление е главно за сметка на царевицата – 1,218 млрд.т, с 17 млн.т повече в сравнение с текущия сезон. Всъщност и спадът в глобалното производство на зърнени храни през 2022/23 г. се очертава да бъде вследствие на по-слабата световна реколта от фуражно зърно – 1,197 млрд.т, в сравнение с 1,210 млрд. очаквани за 2021/22 г. За спада в прогнозата на световното производство на царевица основната отговорност е на Щатите и Украйна. Поради поройните дъждове сеитбата в царевичния пояс на САЩ изостава от нормалния за сезона график, като Международния съвет по зърното прогнозира спад на американското производство с 7,3 млн.т в сравнение с текущия сезон – до 376,6 млн.т. Другият фактор е драстичното влошаване на перспективите за Украйна вследствие на военния конфликт – само 18,6 млн.т, в сравнение с рекордния добив от 41,0 млн.т реализиран през 2021/22 г. и 30,3 млн.т – 2020/21 г.
Впрочем до прибирането на реколтата от царевица в Украйна има още много време и в търговските среди повече се акцентира върху очакваното състояние на житния баланс, а то не изглежда много драматично поне в сегашния му вид.
Експертите от Съвета прогнозират, че производство на пшеница в света през 2022/23 г. ще възлезе на 779,9 млн.т, а това е само с 1,0 млн.т по-малко в сравнение с оценката на производството през текущия сезон и с 5 млн.т повече в сравнение с 2020/21 г. Поради военния конфликт в черноморския регион сега всички се интересуват от ситуацията в Украйна. Оценката на Съвета за новата украинска реколта възлиза на 19,4 млн.т, което означава спад с 13,6 млн.т в сравнение с 2021/22 г. Прогнозата за износа на украинска пшеница е сведена до 11,0 млн.т, при 19,3 млн.т набелязани за настоящия сезон и 19,3 млн.т 2021/22 г. и 16,9 млн.т – 2020/21 г.
Спада в износа на Украйна в значителна степен се очаква да бъде компенсиран с увеличението на експортния потенциал на ЕС, Русия, Индия, САЩ и най-вече Канада. Вследствие на изключително неблагоприятните агрометеорологични условия производството на пшеница в Канада през 2021/22 г. се срина до 21,7 млн.т, в сравнение с 35,2 млн.т през 2020/21 г., но прогнозата за новата реколта там е много оптимистична – 31,6 млн.т производство и 21,5 млн.т износ (2021/22 г.). Добивът от пшеница в Русия през 2022/23 г. се очертава да бъде на равнище около 82,5 млн.т спрямо 75,0 млн.т 2021/22 г. Оценка на руския износ на пшеница възлиза на 34,3 млн.т, с близо 2 млн.т повече спрямо текущия сезон. Според разчетите на Съвета през 2022/23 г. Евросъюза ще реколтира 135,5 млн.т пшеница, с 2,6 млн.т под нивото на текущия сезон, но с 9,8 млн.т над резултата от 2020/21 г. Големият преходен запас от 13,7 млн.т в началото на новия сезон ще позволи на ЕС да формира солиден експортен потенциал от 38,0 млн.т, с 2,8 млн.т повече спрямо текущия сезон.
Игор Валентович
