Броени дни преди окончателно да заявят площите си за субсидиране през тази година, животновъди от страната продължават да ни задават въпроси, на които не получиха отговори по време на информационната кампания, проведена от агроминистерството. А основното питане е защо според новите европейски правила те не могат да пуснат животните си да пасат в ливадите, след като бъдат окосени.
Фермери от Родопите и от Югозападна България многократно повтарят, че в летните месеци, когато пасищата изгарят от високите температури и се превръщат в лунни пейзажи, векове наред животновъдите са пускали стадата в ливадите, където тревата все още е хранителна, защото почвите там са по-плодородни. Според сега действащите европейски правила обаче ливадите могат само да се косят, а пасищата да се опасват от животните и ако те не бъдат спазвани, земеделците ще бъдат орязвани от подпомагане.
„Всеки от нас знае, че, ако една ливада или пасище не се опасва и от животните, защото те го наторяват, постепенно тревата губи от хранителнте си качества и заприличва на плява“, коментираха за Синор.бг животновъди. Те нямат нищо против сроковете, поставени от ЕК за косене на ливадите, но настояват животните им да могат пасат в ливадите. Като основание за своето искане родните земеделци се мотивират с практиката, прилагана по родните земи от столетия. А тя е, че симбиозата между животни и земя трябва да се продължи, защото в нашите географски ширини практиката е тази – ливадите също да бъдат опасвани от стада, където ги има. Фермерите дават за пример конете на горските стопанства, които си пасат на воля по ливади и пасища, без да бъдат санкционирани, както се случва с правилата на Общата селскостопанска политика.
Грешките на администрацията струват много пари на фермерите
Тези искания бяха поставени от десетки животновъди по време на информационната кампания по директните плащания преди месец. Да се надяваме, че администрацията ще използва аргументите на животновъдите и в новите преговори по поредното изменение на Стратегическия план, като докажат, че в условията на планинско земеделие у нас не могат да се прилагат практиките на държави като Испания, Германия или Франция. Само по този начин страната ни би могла да защити един изчезващ поминък, защото планинското земеделие е един от малкото поминъци на единиците неемигрирали българи, останали да крепят обезлюдените ни села.
Според новото законодателство, което влезе в сила преди десет години, в постоянно затревените площи влизат следните зони:
Продуктивните пасища – постоянни пасища (без ливади и мери) върху почви от първа до седма категория, с плътна тревна покривка, които се ползват за паша от селскостопански животни. Върху тях може да се извършва коситба като алтернатива за пашата или като метод за опазване на заобикалящата среда или за борба с плевелите..
Слабопродуктивните пасища – постоянни пасища (включително ливади и мери), върху почви от 8-а до 10-а категория. Те обикновено не са обект на наторяване, култивация, презасяване или дренаж и обикновено могат да се ползват за екстензивна паша и не се косят. Екстензивна паша е тази, при която на 10 дка има до 1 животинска единица.
Ливадите - постоянни пасища върху почви от първа до седма категория, с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено чрез коситба или за паша от селскостопански животни
Мерите – постоянни пасища, разположени в близост до населени места, които се ползват за паша от селскостопански животни или се косят като метод за опазване на заобикалящата среда или за борба с плевелите.
