Пикирането е един от доста спорните въпроси и дискусиите около него вероятно скоро няма да приключат. Да, защото и привържениците и противниците на тази процедура разчитат не само на теоретични познания, но и на собствения си практически опит. Важно е да се оценят предимствата и недостатъците на метода, като се разгледа от различни страни и тогава вероятно ще бъде по-лесно всеки да направи своя избор – с пикиране или без пикиране да отглежда разсада.
Какво представлява пикирането?
Терминът идва от френската дума „piquet“, което означава „кол, колче“, но на практика означава пресаждане на растенията от общи контейнери в отделни. Понякога с този термин се свързва прищипването на основния корен при пресаждане, което се прави с цел да се принуди кореновата система да се разклонява.
Определението поражда причини за съмнение, че пикирането е травмираща процедура, свързана с процесите на растежа и развитието на разсада. Разбира се, това води до многобройни въпроси, на които трябва да се потърсят отговорите.
Каква е основната цел на пикирането?
Основната цел е бракуване на слабите и болни растения и запазване на силните, здравите и добре оформени за по-нататъшно отглеждане. Разбираемо е, че трябва да имаме повече поникнали растения от необходимите, но когато семената са малко или става дума за рядък и ценен сорт, тогава се предпочита отглеждане без пикиране – може случайна грешка да доведе до загуба на ценни растения.
Всички култури ли могат да се пикират?
По-голяма част от растенията (както зеленчукови, така и декоративни) при правилно изпълнена процедура понасят добре пикирането. Има култури, за които е препоръчително да не се нарушава целостта на кореновата им система, защото реагират болезнено на всяка интервенция и дори ако разсадът не загине след това, той значително ще изостане от своите събратя в развитието си.
Висока чувствителност към пикиране проявяват караставиците, тиквичките и тиквите. За тях е добре да се засяват на постоянно място, но за ускоряване на плододаване се отглежда разсад в единични контейнери – отлично решение е те да бъдат торфени и растенията да се засаждат заедно с тях.
При доматите след правилно проведено пикиране се наблюдава укрепване, забележимо стават по-силни, бързо нараства кореновата им система, формират силни и добре развити храсти.
Много противиречиви са мненията за пикиране на пипера и патладжана. Тук мненията са разделени – едните твърдят, че не трябва да се пикират, защото след това растенията дълго боледуват и загиват, а другите смятат, че няма проблеми и случаите на загниване и заболяване са малко.
Привържениците на пикирането твърдят, че могат да се подлагат на тази процедура всички култури, ако се извършва правилно и навременно.
На каква възраст трябва да се пикира разсадът?
Пикирането трябва да се извършва тогава, когато растенията са формирали 1-3 същински листа, които се различават от семеделните, появяващи се непосредствено след поникване. Това се случва обикновено 2-3 седмици след това. Допуска се по-ранно пикиране, но по-късното е нежелателно, защото колкото разсадът е по-напреднал в развитието си – толкова по-трудно понася процедурата.
Трябва да се отчита още един важен нюанс: когато растенията са засеяни в общ контейнер и пространството между тях е малко, с израстването си започват да си пречат, източват се, стъблата остават тънки, а корените се преплитат. Почти невъзможно е да не се травмират при изваждане. В тези случаи колкото по-рано се пикират растенията, толкова по-леко ще се адаптират на новото място.
Трябва ли разсадът да се заравя по-дълбоко при пикиране?
За да израстнат по-силни и здрави растения, обикновено се заравят до семеделните листа. Изключение тук прави пиперът. Тази култура не образува добавъчни корени и не е необходимо да се заравя, а при това реагира много болезнено, когато се случи. Дори при засаждането на постоянно място дълбочината на засаждане трябва да се запази.
Пикирането е важно за растения, които се сеят повърхностно (петунии, лобелии и др.) Ако сме решили да отглеждаме разсад без пикиране, важно е да се остави свободно пространство в контейнерите над почвата, за да може да се досипва, заравяйки ги постепенно.
Каква е ползата от пикирането?
Аргументите в полза на пикирането са следните:
1. Методът позволява да се подберат най-силните и жизнеспособни растения, които могат да дадат добра реколта.
2. Пикирането позволява да се икономиса място при използването на общи контейнери за засяване.
3. Прищипването на основия корен стимулира развитието на мощна и разклонена коренова система.
4. Растенията след пикиране получават допълнителна хранителна среда. Ако се използват подходящи по размер контейнери, качествена и подходяща пръст, това ще бъде добър стимул за развитие.
5. За култури като са доматите пикирането е необходимо, защото позволява формирането на силна и здрава коренова система.
Как пикирането може да навреди на растенията и какви грешки се допускат най-често?
Действително, при неправилно провеждане на процедурата растенията могат да пострадат много сериозно.
Пикирането е трудоемък процес, изискващ търпение и акуратност. Голяма съблазън е да се засеят семената в отделни контейнери, но не винаги това е възможно.
Грешките, които се допускат при пикиране са следните:
– неправилна подготовка за пикиране, която изисква предварително обилно овлажняване на почвата, за да се наранят корените възможно най-малко при издърпване;
– когато коренът е твърде дълъг, по-добре е да се прищипе, стимулирайки образуването на допълнителни странични корени, вместо да се огъва, защото неправилната позиция ще доведе до проблеми в развитието;
– първите няколко дни след пикиране растенията се нуждаят от по-специални грижи, защото слънцето може да им навреди сериозно (трябва да бъдат покрити), както и преполиването (поливат се рядко, но обилно);
– при пикиране на слаби, повредени и болни растения има вероятност те да не оцелеят и е желателно да се отстраняват, но когато необходимият брой не достига, тогава е най-добре да продължат развитието си на същото място (могат допълнително да се използват стимуланти, както и при пикиране).
Предвид изложените факти „за“ и „против“, както и личния опит, всеки може да направи своя личен избор.
