Започнатата в Снирор БГ поредица се явява по същество увод в интегрираната растителна защита. Подчертано бе, че здравеопазването на културните растения е стратегически насочена дейност. Създаването на стратегията изисква редица знания и умения, на които е основан крайният избор как да бъдат опазени растенията и растителната продукция от вредители.
Първа част на материала вижте от линка тук!
Отделянето на някои растителни видове от естествените им местообитания и начин на живот, хората са допринесли за изменения в растителния организъм. Измененията са продиктувани от човешките потребности като изхранване, обличане и др. (таблица 1).
Най-общо тези изменения могат да бъдат разделени като морфологични и физиологични и се явяват последица от насочен отбор или селекция (таблица 2).
С течение на времето селекционният процес води до създаването на много сортове, които като цяло задоволяват потребностите на хората и дават възможност за създаването на агротехнологии, които неизбежно са свързани с опазването на растителното здраве. На по-късен етап наред със стопанските качества обединените усилия на селекционери и специалисти по растителна защита (фитопатолози, ентомолози) водят до създаването на сортове, които са устойчиви към едни или други вредители. Обединената дейност на посочените специалисти за създаването на устойчивост към вредителите е имуноселекция. Тя е основана на знанията за растителния имунитет.
Имунитетът е най-мощното средство за опазване на растенията от вредители. Създаването на имунни сортове и селекцията на устойчивост има голяма възвръщаемост на вложените средства. В пряк превод от латински immunitas означава освобождаване от задържение. От гледна точка на растителното здравеопазване и в частност фитопатологията това е освобождаване от патогена. Имунитетът обединява всички предавани по наследство или придобити (заложени) качества в индивидуалното развитие, които съставят защитата срещу вредните организми. Спрямо тях растението отговаря със защитни действия (реакции). Така при определени условия то не позволява на вредителя да се развива, размножава и възпроизвежда в растителните тъкани.
Типове имунитет
Расовоспецифичният (вертикален, моногенен) имунитет става виден чрез типа на инфекция. Той е ценен, но нетраен, защото налага силен натиск върху популацията на паразита, където с времето се появяват раси (щамове), преодоляващи посочения имунитет (по-вирулентни). При появата им сортовете с вертикална устойчивост губят важно качество предвид изискванията на практиката.
Расовонеспецифичният (хоризонтален, полигенеин, универсален) имунитет се проявява срещу всички раси (щамове). За него показателна е степента на нападение (например намаляване на точките на нападение, разрастването на мицела и др.). Този имунитет е дава възможност на паразита да просъществува и така не оказва селекционен натиск върху паразитната популация за появата на раси с повишена вирулентност. Расовонеспецифичният имунитет е ценен за практиката поради дълготрайността си, макар че не е пълен. От гледна точка на селекцията е труден за проследяване поради разнообразността в проявяването и унаследяването.
(Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – специалист по растителна защита
