Европейската комисия публикува на страницата си Националните стратегически планове по ОСП на 17 от държавите-членки в ЕС, които навреме са внесли за обсъждане проектите си за развитие на селското стопанство до 2027 година, съобщи сайтът аг.прес. Проектите са достъпни на интернет страницата на ЕК, така че българските фермери биха могли да направят сравнение с работата на чуждите администрации, които планират политиките в земеделието. Достъпни за информация са националните планове на Чехия, Гърция, Италия, Люксембург, Полша, Финландия, Дания, Испания, Латвия, Холандия, Португалия, Швеция, Естония, Франция, Литва, Австрия и Словения.
По всички тях са започнали обсъждания с администрацията на ЕК, като по всяка вероятност сроковете за одобрение по тези проекти ще бъдат спазени и така още в средата на годината те ще имат готовност да подготвят и законодателствата си.
По други пет от стратегическите планове очевидно продължават дискусии, преди да станат достъпни за обществеността.
Остават още пет държави, след които и България, които не са депозирали националните си планове.
Преди ден министърът на земеделието Иван Иванов съобщи, че върви активна подготовка по българския проект, така че на 25 февруари страната ни да го внесе в Европейската комисия. От ведомството обясняват, че не бързат с документа, защото възнамерявали да представят реално изпълним план, който да не бъде силно разкритикуван от евроекспертите.
Митове около таваните на директните плащания
Бегъл поглед върху някои от вече внесените планове обаче показват, че чуждите администрации са изградили политиките си върху сериозни SWOT-анализи. А от досега проведените дискусии между българската администрация и земеделците е видно, че съществуват „бели петна” и липса на анализи по немалка част от предлаганите интервенции. На този етап администрацията ни успокоява, че дори при критики от страна на евроекспартите, България ще успее да договори плана си до края на годината.
Проблемът обаче е, че този план трябва да бъде одобрен от ЕК в средата на тази година, така че до края на годината родният парламент да може да одобри съответните промени в законодателството, без които бъдещите политики не би могло да бъдат приложени.
