За 19-та поредна година Институтът за пазарна икономика представя алтернативен бюджет с ниски данъци, като икономистите традиционно залагат на смелите реформи ина по-малката намеса на държавата в икономиката. В извънредната ситуация, в която се намира страната, новата година започна без приет бюджет,а действието на основни параметри от бюджета за миналата година бяха удължени с три месеца – до март 2022 г.
Алтернативният бюджет на ИПИ винаги е стъпвал на предложената от управляващите финансова рамка, но сега за пръв път алтернативната рамка ще бъде подготвена “начисто” - без да бъдат коментирани в детайли правителствените разчети (които не са готови), от ИПИ предлагат реформи, необходими за ускоряване на икономическия растеж.
Алтернативата на ИПИ представя идеи за по-ниски данъци, по-ефективни публични разходи и повече свобода със съществено макроикономическо значение, които могат да променят страната. През новата 2022 г. икономическите политики трябва да се върнат към дългосрочните предизвикателства на растежа и развитието, оставяйки краткосрочните “корона” мерки, помощи и субсидии в миналото.
Проблемът с осигуровките за земеделците
В предложенията на икономистите на второ място е поставено намалението на осигурителната тежест за всички, заети в производството. Неслучайно го поставяме на първо място, тъй като ситуацията с осигуровките в земеделието е проблем, който тежи в огромна степен на малките и средни стопанства.
От ИПИ предлагат осигурителните вноски да бъдат намалени с 12 процентни пункта. Като очакванията са за ръст на нетните доходи на работещите с около 25% спрямо 2021 година, т.е. в домакинствата ще останат с 5,3 милиарда лева по-висок разполагаем доход. В допълнение, се очаква и увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление. Комбинация от стимули като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации може да доведе до много по-добри резултати в намаление на укриването на доходи.
Това ще позволи и да се постигнат по-реални нива на социални плащания – включително на пенсии, майчинство, болнични и др. Наскоро обявените предварителни оценки от преброяването потвърди значително намаление на населението в трудоспособна възраст – с близо 900 хиляди за десетилетие. Затова и зпазването, привличането и развитието на човешките ресурси трябва да е централен фокус на икономическата политика.
На първо място с алтернативния бюджет от ИПИ залагат на насърчаване на инвестициите. Предлага се нулев данък за реинвестираната печалба (100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудва и нови технологии). Това е мощен стимул за нови инвестиции и реинвестиране на печалбите. Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност.
България цяло десетилетие е с едни от най-ниските нива на инвестиции в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – под 20% от БВП, при 22% средно за ЦИЕ и около 26-29% в най-успешните и бързорастящи икономики в региона. Привличането на нови инвеститори е ключов фактор за технологично обновление и позициониране на глобалните пазари. Същевременно, вече установени, успешни и печеливши в страната местни и чуждестранни компании в момента разпределят над 10 милиарда лева дивиденти годишно – част от тези средства ще бъдат реинвестирани при предлаганите стимули и ще разширят потенциала на доказано конкурентоспособни предприемачи.
Реформи за по-ефективни разходи – е третото предложение на икономистите с алтернативния бюджет. Стопанската активност все по-слабо се влияе от вълните на епидемията. Това според тях позволява ресурсът за т.нар. ковид социално-икономически мерки постепенно да се свие и отваря пространство за политики за дългосрочен растеж. Не по-малко важно е заетите и издръжката в публичния сектор да следват демографските тенденции. При значителното намаление на трудоспособното население публичния сектор не може да остане в сегашния си размер и трябва да се намалява като се свиват приоритетно неефективни разходи и структури.
От ИПИ предлагат също да се върнат в бюджета всички т.нар. „извънбюджетни“ ресурси – вкл. набирателни сметки и „фирми-касички“. Активното, бързо и умно използване на европейски средства заедно с належащите реформи позволява да се реализират необходими инвестиционни проекти без това да тежи на местните данъкоплатци. Алтернативният бюджет премахва изцяло бюджетния дефицит като постига намаление на държавния дълг и намалява инфлационния натиск.
Ето и всички точки от Алтернативния бюджет на ИПИ.
* По-ниски данъци за „двигателите“ на възстановяването и растежа
* Стимули за развитие на човешкия капитал, инвестиции и високи доходи
* Подкрепа за дългосрочна икономическа трансформация към висока производителност
* Съкращаване на неефективни разходи
* Структурни реформи
* Активно, бързо и „умно“ използване на европейските средства
* Бюджетна консолидация в периода на растеж
* Ръст на нетните доходи на заетите с 25% спрямо 2021 г.
* Увеличаване на заетостта в частния сектор
* Над 5,3 милиарда лева по-висок разполагаем доход
* Изсветляване на заетост, доходи и потребление.
