България подкрепя въвеждането на спешни и извънредни мерки за сектор „Свиневъдство“ на ниво Европейски съюз (ЕС) през тази година. Това е заявил министърът на земеделието Иван Иванов по време на заседанието на Съвета за земеделие и рибарство към ЕС, проведено на 17 януари в Брюксел. Подобни мерки следва да бъдат вземани по начин, по който да се избегнат допълнителни смущения на пазара. „Смятаме, че за сектора е необходимо да бъде предоставена директна финансова помощ за излизане от кризата подобно на тази, дадена на млякото и млечните продукти през 2009 и 2016 г.“, подчерта министър Иванов.
Среща с еврокомисаря Януш Войчеховски
Като припомни, че производството на свинско месо в България е изправено пред сериозна криза, българският министър фиксира и част от основните проблеми - поскъпването на основните фуражни култури и смески, както и значителното повишение на разходите за производство в земеделието, по-специално на горивата и електроенергията. Цените на електроенергията, влагани в селското стопанство у нас, бележат ръст от 160 % спрямо 2020 г. „Месопроизводителите са в изключително трудна пазарна ситуация, повлияна едновременно от рестрикциите, свързани с ограничаването на Африканската чума по свинете (АЧС), засилените изисквания по отношение на производството в кланиците заради CОVID-19, повишените разходи за фуражи и свръхпредлагането на европейския пазар, което задържа растежа на цените“, каза земеделският министър.
В аналогична ситуация е и секторът на птицевъдите. Въпреки тенденцията за увеличаване на изкупните цени в сектор „Мляко“ и „Месо“, нарастващите разходи не могат да бъдат покрити.
В рамките на заседанието земеделският министър взе участие и в дискусия на тема: „Устойчивост на въглеродните цикли“. Той подчерта, че за реализирането на поставените от ЕК цели за намаляване на парниковите емисии е необходимо да се предостави достатъчна компенсация за земеделските стопани за допълнителните усилия, предвид запазване на тяхната конкурентоспособност.
„В Стратегическия план на страната са включени интервенции и екосхеми, които са свързани с прилагане на практики за земеделие с ниски въглеродни емисии“, посочи д-р Иванов и допълни, че става въпрос за използване на междинни култури, покривни култури, консервационна обработка на почвата и подобряване характеристиките на ландшафта. Министър Иванов подчерта, че тези мерки следва да допринесат за устойчивостта на въглеродния цикъл в земеделските и горските екосисистеми, но не могат едностранно да доведат до драстично намаляване на въглеродните емисии, каквато е амбицията на Комисията.
Земеделският министър изтъкна още, че трябва да се постигане баланс в търговските преговори с всички преговарящи страни, особено при вноса на селскостопански стоки в Съюза от трети страни. „Трябва изискванията да бъдат идентични на високите стандарти на ЕС, с оглед постигането на ефективни и справедливи резултати“, категоричен бе министър Иванов.
Министър Иванов подчерта, че има чувствителни за България въпроси като вносът на мед, слънчогледово масло, птиче месо и орехови ядки от Украйна и страните от МЕРКОСУР. Защитата на географските означения като например на българското розово масло и стралджанска мускатова ракия в споразумението за свободна търговия с Австралия също са чувствителни теми. Намаляването на квотите за овче и агнешко месо, внос от Нова Зеландия, според Иванов биха засегнали родните производители.
„България подкрепя искането на Полша към Европейската комисия относно необходимостта от мониторинг на ситуацията, свързана с наложеното от Беларус ембарго и взимането на мерки за предотвратяване загубите на производителите в ЕС“, заключи министър Иванов.
В рамките на заседанието министър Иванов се срещна с министъра на земеделието и развитието на селските райони на Румъния – Адриан-Йонут Чесною, министъра на земеделските въпроси на Естония - Урмас Круус и министъра на земеделието и храните на Франция - Жулиен Денорманди.
