Културите, засети като сидерати в полята на западна Канада, изиграха неочаквана роля при мащабното наводнение през годината, удържайки плодородния слой почва, като по този начин спасиха местните фермери от разорение, коментират от електронното издание CoverCropStrategies.
Сред стотиците канадски фермери, пострадали от страховитото ноемврийско наводнение, се оказаха и такива, които напълно оценяват ползата от сидератите. Когато заради безпрецедентния потоп водата плисна през нивите на Тревис Форстбауър в Чилиуейк, провинция Британска Колумбия, фермерът се паникьоса, усещайки, че губи безценната плодородна почва, от която зависят приходите и дори оцеляването му. Когато обаче водите се отдръпнаха, той остана изумен – земята на практика не бе пострадала. Почвата бе спасена от сидератите, в случая – люцерна и ръж, засадени предзимно.
Практиката на Форстбауър да засява 95% от нивите със сидерати за пореден път му донесе печалба, макар и неочаквана под формата на защита от наводнения. По принцип фермерът сее сидерати заради стандартната им роля – да обогати нивите със „зелен тор”, т. е. с органични вещества.
Според него сидератите ще му помогнат да преодолее и климатичната криза при силна суша – те защитават почвата от силния пек, унищожаващ важни микроби от екосистемата, и задържат влагата.
Какво да правим със сидератите в късна есен
През ноемврийското наводнение в много райони на Британска Колумбия само за 2 дни паднаха дъждове в количества, надхвърлящи месечната норма. Над 12 хил. семейства бяха принудени да напуснат домовете си заради значителните щети, нанесени от стихията.
Аарън Хърд, специалист по състоянието на почвите в министерството на селското стопанство на САЩ, потвърждава, че сидератите наистина предотвратяват големи щети при наводнения. С тази цел фермери-ентусиасти от щата Небраска сеят ръж въпреки насмешките на скептиците. По този начин част от нивите в Небраска много по-добре понесоха наводнението през март в сравнение с онези, на които нямаше засети сидерати.
Ноа Сейм, който се занимава със селско стопанство в Небраска, посочва, че неговите ниви са издържали успешно на бурята, защото са били засадени плътно с ръж. Водата е останала на полето около 5 дни, без да причини щети, след което фермерът засял фуражна царевица, а после – ръж и червена детелина. „Много съм благодарен на сидератите. Не мога да си представя как би изглеждала тази нива, ако нямаше ръж – тя задържа всичко на мястото му. Някои разправяха, че онова, което правим, не върши работа и сме глупаци. Това обаче ни кара още по-усърдно да се стремим към успеха”, подчертава Сейм.
Неговата ферма част от Инициативата за опазване на състоянието на почвата, предприета от министерството на селското стопанство на САЩ и Службата за опазване на природните ресурси на Небраска, в рамките на която се изследва ефективността на сидератите. „Искахме да включим фермата в изследването, за да се убедим още веднъж в това, което вече сме виждали в нивите. Участието ни предоставя възможност да се сдобием с фактическа извадка и проверка на данните, за да се облегнем не само на думите, но и на науката”, споделя фермерът.
