Не случайно на тредия ден от Рождество Христово се отдава почит към свети Стефан, който е първият мъченик за християнската вяра. След Възнесението на Христос и след слизането на светия дух над апостолите словото господне бързо се разпространявало, а числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение.
След като предали Иисус Христос на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с него ще загине и словото му. Вместо това, смирените рибари безстрашно и гръмко започнали да проповядват името на възкръсналия Христа, който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога. Те правели чудеса, с допир изцерявали болни и давали зрение на слепи; на всички езици те разпространявали учението на Христа и така ставала последователи Христови.
Решили да изберат из числото на учениците 7 души, наречени "дякони" (служители). Апостолите се помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения в разпространението на християнството. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и дух свети.
В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство - възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил бога и мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.
Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на господа към еврейския народ - как го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа.
"Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на светия дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на праведника, чиито предатели и убийци станахте вие!"
Тези думи възбудили яростта на слушателите, а Стефан погледнал към небето и открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал "Ето, виждам небесата отворени и Сина человечески да стои отдясно на Бога!"
При тези думи всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той само се молил с думите "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал. Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Годината е 37-а от новата ера.
Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. А от всички най-ожесточен бил един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова. Същият този Савел по-късно бива просветен от духа божи и станал най-твърд и ревностен проповедник на християнската вяра - славният апостол Павел.
Из „Православието”
