На 25 декември християните по цял свят отбелязват рождението на Исус Христос – Спасителя. Според Евангелието на Лука витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Сина Божий. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на пастирите, че на света е дошъл Исус.
Според библейските предания с раждането на Сина Божий са свързани и големи чудеса, станали по цялата земя. В същия този час, в който той излязъл през девическите врати, запечатани с чистота, внезапно в тази пещера от скалата бликнал воден извор, а в Рим от земята избликнал ручей с елей и потекъл в река Тибър. Идолският храм, наричан вечен, се разрушил, старите езически идолите се разбили, и пак там на небето се появили три слънца. В Испания през тази нощ се появил облак, по-светъл от слънцето, а в Иудейската страна енгадските лозя разцъфтели, въпреки зимното време.
За българите Рождество Христово е свързано с коледните обредни ритуали за здраве, а самият ден по народному е наричан Коледа, Божик или Божич. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 г. (когато в България като държавен календар е приет т. нар. „нов стил“ – Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
Празникът започва на 24 декември – Бъдни вечер (Малка Коледа), когато из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата или млади мъже, които с дрянови пръчки-сурвачки обикалят къщите и благославят техните домакини с коледарски песни, стихове и благословии.
Езическа традиция е на Коледа да се заколи прасе – жертвеното животно за този празник. Някъде прасето се колело преди празниците, за да може на трапезата да се сложат прясна луканка, сланина, сурова наденица, кървавица. Традиционно ястие е капама – наредени на пластове месо, сарми, наденица, сланина, кървавица и др. Съдът се запечатва с тесто и дълго се готви на слаб огън, за да се задуши съдържанието му идеално.
Всички ястия на коледната трапеза са месни – свинско печено, пача, кюфтета, пастърма, месни сърми и др. Свинското може да се замени с кокошка или пуйка. Салатите са сезонни – варени картофи с праз, кисело зеле, туршия.
На Коледа отново се прави обреден хляб. Питката е блажна и традиционно върху нея се изрязват или изрисуват с тесто сцени от стопанския живот – нивата, кошарите, животните, лозето. Така се наричало на берекет. На питата може да се изрисуват и християнски мотиви, да се сложи кръст – също с упование за здрава и добра година.
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Емануил, Емил, Християн, Ренета, Христиана, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Христина, Кристина, Радостина.
