На 27 декември, третият ден след Рождество Христово, православната църква почита паметта на свети архидякон Стефан – първият християнин, загинал мъченически в името на вярата.
Стефан бил усърден в служението. Можел да прави чудеса – полагал ръцете си върху рани и те оздравявали, връщал зрението на слепци. Той е сред първите 7 дякони, посветени от първоапостолите. Виждайки как все повече хора се приобщават към християнството, еврейските първенци решили да спрат това. Наклеветили Стефан, настроили тълпата срещу него и го повикали в синедриона на съд. В защита на вярата той влязъл в спор с първенците, обвинявайки ги, че са убили Спасителя. Вбесени от словата му, те го извели извън града, където бил убит с камъни. През цялото време архидяконът се молел Христос да приеме духа му, а неговите последни думи били молитва за мъчителите му: "Господи, не зачитай им тоя грях!“ Сред най-яростните в тълпата бил момък на име Савел, който по-късно приел християнството и станал ревностен проповедник – апостол Павел. Според преданието Богородица се молила за Стефан, наблюдавайки отдалече мъченическата му смърт.
Св. Стефан е патрон на много български храмове, сред които и една от светините на борбата за църковна независимост – желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул.
Според народните вярвания Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на новата. В превод от старогръцки език Стефан означава "венец", като тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.
Това е последният празник от годината и затова около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Приготвят се традиционните за Стефановден месни ястия - свинско с кисело зеле или зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница. На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.
С 27 декември е свързан и обичаят ладуване, на който се събират неомъжените моми, за да извършат характерните обредни практики, които да им предскажат кога и с кой ерген ще се задомят. Всички те плетат китки, към които привързват пръстен или друга лична вещ, заедно с която ги потапят в менче, пълно с мълчана вода, след което го покриват с червено було.
По традиция обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През мръсните дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.
На Стефановден имен ден празнуват Стефан, Стефана, Стефка, Венко, Стоян, Стойко, Стоичко, Стоимен и производните от тях.
