На 27 декември християните отбелязват паметта на първомъченик свети Стефан. Животът на светеца до времето на избора му за дякон от апостолите остава напълно неизвестен. Няма данни нито къде се е родил, нито кога и от кого е бил обърнат в християнството. Единствените сведения за подвига и делото на този светец се дължат на оставеното от свети апостол Лука и неговата книга „Деяния на светите апостоли”.
На гръцки stefanos означава венец, затова едни изследователи считат, че е от еврейската диаспора, но други изказват мнение, което изглежда много достоверно - че името на светеца е гръцки превод на арамейското Kelil (kelila – венец, корона).
Според преданията свети Стефан е бил изпълнен с гореща вяра и често е влизал в диспути с юдеите, които са били унизявани и принуждавани да признаят поражението си (Деян. 6:10). Това засилило ненавистта им срещу праведника и те търсели удобен случай да се избавят от него.
Били изфабрикувани обвинения, намерили се и лъжесвидетели, които да обвинят св. Стефан в богохулство и той бил изправен насилствено (за това свидетелства думата synerpasan, използвана от ап. Лука) пред Синедриона. В Синедриона светецът оборил всички обвинения срещу него, като остро изобличил неверието на юдеите, привеждайки им примери от цялата история на еврейския народ, започвайки с Авраам и завършвайки с цар Соломон.
Особено силни били заключителните слова на светеца, които юдеите не могли да понесат и те до голяма степен предопределили съдбата му: „Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, - вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте”.
Светецът бил изведен в покрайнините на града, според преданието в Йосафатовата долина – между Йерусалим и Елеонската планина, където според обичая юдеите започнали да хвърлят по него камъни.
За да не им пречат връхните дрехи, участниците в убийството ги съблекли и ги оставили на младежа Савел – бъдещия ап. Павел да ги пази. Особено силни са последните слова на мъченика, преди да предаде Богу чистата си душа: „Господи, не зачитай им тоя грях!”, показващ пълното превъзходство и несравнимото достойнство на християнството и християните над всяко друго изповедание. Според преданието мъченическата смърт на св. Стефан, била наблюдавана от Елеонската планина от пресвета Богородица и св. Йоан Богослов, които горещо се молили за него.
След смъртта му, ако се доверим на преданието, юдеите захвърлили тялото на светеца, за да стане храна на птиците и зверовете. Това е станало въпреки предписанието на закона, че телата на убитите публично с камъни, трябва да бъдат погребани на място, посочено от Синедриона.
На втория ден след мъченическата си смърт, светецът бил погребан от „благоговейни човеци”. Те отнесли мощите на светеца в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на около 2-3 км. от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.
Близо 400 години мястото, където бил погребан св. Стефан, остава в неизвестност за Църквата. Едва в края на ІV век, след като мощите на св. Стефан са открити от едни монах, споменът за светеца е напълно възкресен.
Празникът на св. Стефан е неразделно свързан с Раждането на Христос не само хронологично, но и в посланието, което Църквата изпраща към вярващия народ днес. Неслучайно пеем в този ден:„Владиката вчера дохождаше с плът, а днес рабът излиза от плътта. Вчера Царстващият с плът се роди, днес рабът с камъни се убива: за Него и умира първомъченикът, божественият Стефан”.
През 2014 г. мощите му са поставени в Сионския храм в Йерусалим.
Днес имен ден празнуват Стефан и Стефка, Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
