Дядо Коледа е бил доста зает тази нощ с раздаването на подаръците, а някъде по света вероятно още деца го очакват с нетърпение. За да успее да стигне до всички му помагат вълшебните северни елени. Малко хора обаче са наясно, че и обикновените животни от вида притежават изключителни качества.
Уникалната биология на живеещите в Арктика северни елени отдавна е обект на възхищения от учените, коментират от електронното издание Phys. През дългите зимни нощи там температурата често пада под 30 градуса под нулата. Но за разлика от повечето бозайници, които имат само една кожа, северните елени са с две – плътно подкожие, покрито с кухи косми, достигащи 2000 на квадратен сантиметър – 10 пъти повече от човешката коса. Този двоен слой задържа въздух и създава природен топлоизолатор, през който снегът и вятърът не проникват. Затова елените не мръзнат, прекарвайки на север голямата част от годината, преди Дядо Коледа да ги подкара за раздаването на подаръците.
Когато човешката кръв достигне крайниците и особено пръстите на ръцете и краката, тя изстива и сърцата ни трябва да ускорят работата, за да я сгреят, а това изисква доста енергия. Северните елени обаче разполагат с т. нар. насрещен топлообмен, който им дава възможност да продължат да захранват тези части с топлина, без на сърцето да се налага да се напряга допълнително. Кръвоносните съдове, по които кръвта влиза и излиза от сърцето, се преплитат, което дава възможност на температурата от топлата артериална кръв да премине в по-студената венозна. Голяма част от топлообмена става в специализираните носови кости на северния елен, където през ноздрите се издиша голяма част студен въздух. Заради високата концентрация на кръвоносни съдове в ноздрите приказният елен Рудолф има яркочервен нос.
Лишеите по стволовете на дърветата и камъните саосновната храна на северните елени. В Арктика лишеите са доста и навсякъде, а това означава, че елените могат да намерят достатъчно храна за пътешествието с Дядо Коледа. Всъщност северните елени са единствените бозайници, които могат да преработят лишеите благодарение на специални бактерии в стомасите си.
През зимата в Арктика светлрината е малко, затова елените са се приспособили да виждат в тъмното – очите им сменят цвета си от златисто в синьо, поглъщайки незначителното количество достъпна светлина. Северните елени могат да виждат в ултравиолетовия спектър като насекомите или птиците и са сред малкото бозайници с такава способност. Това означава, че когато за човешкото око обектите се сливат с фона, за елените те са много по-ясно различими. Способността да виждат в тъмното е идеална за нощното пътуване на Дядо Коледа, което освен това гарантира, че децата няма да го забележат.
За да ходят в снега, без да потъват и измръзват, елените разполагат с широки копита във форма на полумесец. Те им осигуряват стабилност и им служат за „лопата” за изкопаването на лишеите под снега. Възглавничките на копитата се свиват и втърдяват през зимата, за да предотвратят пързалянето. Очевидно това е отлично приспособление за запазване на стабилността на елените при приземяване по заснежените покриви.
Хората са използвали опитомени елени за придвижване и превоз на товари още от каменния век, тъй като тези животни мигрират на разстояния до 5000 километра годишно – повече от всеки друг бозайник, като редовно изминават 55 километра дневно. Те са удивително бързи и развиват скорост до 80 километра в час. Това е причината Дядо Коледа да успее да пристигне до всяко дете. Разбира се, те летят, а както знаем, тази способноскт се появява при падането на вълшебния коледен прах.
