Земеделската общност приема без възражения политическото решение министър земеделието в новата власт да бъде човек извън сектора, тъй като тази практика не е прецедент и няма да засегне особено силно бизнеса. Голямото притеснение за фермерите обаче идва от факта, че канонадата от парламентарни избори тази година, съчетани с управление на служебен кабинет с ограничени правомощия, забавиха редица важни са сектора решения, свързани с бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) и с изработването на Националния стратегически план, от който зависи как ще се развива земеделието до 2027 г.
И ако в другите сектори от икономиката някои от реформите, начертани от коалиционния кабинет, може и да бъдат леко забавени, то в земеделието спешните решения не търпят отлагане, защото до края на годината браншовите организации трябва да „изковат бъдещето си”.
Така че буквално „в 12 без 5” тематичната работна група, обсъждаща този план, трябва да го одобри, тъй като на 1 януари 2022 г. България трябва да го внесе в Европейската комисия за одобрение.
А без заместник министрите на земеделието, които и досега ръководеха заседанията на тематичната работна група (ТРГ), този план няма как да стане факт. Ще припомним, че на 15 и 22 декември служебното управление назначи последните две заседания, на които да обсъдят с браншовите организации важните инвестиционни мерки за развитието на селските райони (досега познатите подмерки 4.1,4.2, 6.1 и др. от ПРСР).
Неслучайно повдигаме темата точно днес, когато коалиционният кабинет, ръководен от министър председателя Кирил Петков, беше одобрен от 47-то Народно събрание, защото със „смяната на караула” би трябвало освен служебния министър Христо Бозуков да бъде сменен и целия негов помощен екип, а именно - заместник министрите.
Коалиционното споразумение на новия кабинет в частта земеделие
Потърсихме за мнение представители на браншовите организации, повечето от които нямат нищо против политическото назначение на депутата от БСП Иван Иванов за министър на земеделието. Пред Синор.бг Тодор Джиков от Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК) изтъкна факта, че „за осемте месеца от управление на кабинета „Янев” браншовите организации в земеделието за първи път постигнаха ефективен диалог с администрацията на аграрното министерство” - предимство, което беше изтъквано и от други представители на земеделския и преработвателен бизнес.
„Новият министър не разполага с физическо време, за да назначи заместници, които биха могли до първи януари 2022 г. да проведат двете важни заседания на тематичната група. Алтернативите са или да приеме досегашните решения на ТРГ, или да започнат от нулата, което е равнозначно на самоубийство”, коментира още Джиков.
В продължение на половин година служебното земеделско министерство подготви голяма част от мерките, които бихме могли да прилагаме през следващия период, поясни Джиков. И добави, че до този момент браншът не знае единствено точното бюджетиране за отделните мерки. „Вероятно това е политическото решение, което трябва да се вземе”, заключава фермерът.
Без да ангажира колегите си със своето мнение, Джиков отправи лична молба към лидера на БСП Корнелия Нинова, от която до голяма степен зависи изборът на бъдещите зам. министри на земеделието, да остави служебните министри на земеделието на постовете им поне още 4-5 месеца, тъй като този помощен екип е работил и по SWOT-анализите за структурата на земеделските стопанства, и по бъдещите интервенции за подпомагане на всички производства в селското стопанство. "Оставете този екип на поста им поне няколко месеца, за да може България да излезе с адекватен Стратегически план за развитието на агросектора", призова още председателят на НАК.
Екатерина Стоилова
