За десета поредна година Институтът за пазарна икономика представя изследването си „Регионални профили: показатели за развитие“ – единствения по рода си алманах на развитието на местните структури в България. Тази година изданието разкрива социално-икономическото състояние. Това, което интересува най-силно земеделската общност, е, че само в девет от общо 28-те областина страната селското стопанство носи над 10% от добавената стойност.
Става въпрос за Силистра, Враца, Монтана, Разград, Добрич, Търговище, Шумен, Ямбол и Кърджали, които в същото време са и сравнително по-бедните области, разположени предимно в северната част на страната, се посочва в анализа.
Символични чужди инвестиции в земеделието - 1,8 млн. евро, при 38 млн. евро през 2019 г.
Регионалната карта на икономическото развитие в България продължава да бъде доминирана от големите градове. Затова и през 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на София (столица) е надхвърлял 51 млрд. лв., което е близо 43% от икономиката на страната. И докато брутната добавена стойност на човек от населението в София е била над 33 хил. лв., то в Силистра е под 7 хил. лв.
Извън столицата в Южна България се открояват областите Пловдив (9,7 млрд. лв. БВП), Бургас (5,5 млрд. лв.БВП) и Стара Загора (5,1 млрд. лв. БВП). На север водещо място заема област Варна (7,7 млрд. лв.), следвана от Русе (2,8 млрд. лв.) и Велико Търново (2,6 млрд. лв.). По-малкият мащаб на икономическите центрове в Северна България с изключение на Варна, както и по-слабата свързаност между тях предопределят до голяма степен и разликата между Севера и Юга в България.
Големият проблем е, че икономиката на София е силно доминирана от услугите, които носят близо 87% от добавената стойност. Пандемията пречупва и положителната динамика на пазара на труда в България. След като за пръв път в новата история на страната коефициентът на заетост на населението от 15 до 64 години надхвърли границата от 70% (2019 г.), то през 2020 г. се регистрира свиване на заетостта до 68,5%, като негативните процеси обхващат всички райони на страната. Въпреки пандемията обаче големите различия на пазара на труда се запазват. Докато големи икономически центрове отчитат коефициент на заетост около или над 70%, по-бедните остават далеч назад.
Всичките пет области с коефициент на заетост под 60% са разположени на север от Стара планина. Най-добре по отношение на заетостта в Северна България се представят областите Варна, Русе и Велико Търново.
Въпреки негативния ефект на пандемията върху пазара на труда, следва да се отчитат някои положителни развития през 2021 г. Първият е продължаващият ръст на възнагражденията, който не е прекъснат от кризата.
В рамките на 2021 г. средната брутна месечна заплата в страната надвиши 1500 лв., като темпът на нарастване е над 10% на годишна база. На регионално ниво средната брутна заплата варира от над 2 000 лв. в София (столица) до около 1 000 лв. в области като Благоевград и Кюстендил.
В същото време се наблюдава и възстановяване на пазара на труда, като безработицата започва постепенно да се връща към нивата отпреди кризата. Продължаващите вълни на коронавируса и предизвиканите от тях ограничителни мерки за социалния живот и стопанската активност обаче поставят под риск новите работни места.
Човешкият капитал и профилът на работната сила ще бъдат ключови за процеса на възстановяване и продължаваща трансформация на българската икономика.
Близо 30% от работната сила (24–64 години) е с висше образование, като през последните години този дял се покачва. Категоричен лидер е София (столица), в която 56,8% от работната сила е с висше образование. На следващо място са Русе (31,2%) и Велико Търново (29,7%), които традиционно се представят силно по този показател. В близо половината области в страната делът на хората с основно и по-ниско образование в работната сила е по-голям спрямо дела на висшистите.
Твърде висок остава делът на хората с основно и по-ниско образование в областите Търговище, Сливен, Кърджали, Силистра, Разград, Монтана и Шумен.
