Преди седмица Министерството на околната среда и водите (МОСВ) публикува проектоплан за развитие на приоритетните зони за вятърна енергия, по който до 8 април тече обществено обсъждане. В него фигурира и картата за географските зони в България, където може да се изграждат ветрогенератори, а тя е от съществено значение за земеделските производители, много от които протестират срещу изграждането на ветрогенератори върху плодородни земеделски земи.
От екоминистерството подчертават, че стриктно са спазени изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми. При подготовката на Плана за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия (ППЗ) са спазени и важни забрани, посочени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и в Доклада за екологична оценка (ДЕО).
В плана са включени и редица ограничения – при изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, както и на съоръжения за съхранение на електроенергия и за присъединяването им към електрическата мрежа, да се намалят максимално отрицателните въздействия върху околната среда. Нововъведените мерки за смекчаване трябва в най-голяма степен да предотвратяват убиването или безпокойството на екземпляри от защитени видове по Закона за биологичното разнообразие.
Мерките трябва да бъдат тествани и подложени на мониторинг по отношение на тяхната ефективност, включително чрез изпълнение на пилотни проекти за тестване на въздействието им. При установяване на неефективност трябва незабавно да се предприемат необходимите действия, дори когато мерките са били обект на предварително тестване.
Планът за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия е разработен в изпълнение на изискванията на четири директиви и един регламент на ЕС. В една от директивите са предвидени нови, по-амбициозни цели за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в ЕС – от 32% на най-малко 42,5% до 2030 г. Освен това държавите членки следва да се стремят колективно да постигнат общата цел на ЕС от 45% енергия от възобновяеми източници, в съответствие със Зелената сделка и плана REPowerEU.
От МОСВ припомнят, че държавите членки са длъжни да осигурят систематично планиране на подходящи територии за развитие на възобновяеми енергийни източници, включително за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, като част от приноса към общите климатични и енергийни цели на Европейския съюз.
В тази връзка с приетото изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници през 2023 г. (ДВ, бр. 86 от 13 октомври 2023 г.) са въведени и промени, свързани с Реформа 6 „Стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.
Резултатът от картографирането показва 25 зони в цялата страна, където скоростта на вятъра надхвърля 5,5 метра в секунда (m/s). От тях са изключени териториите, попадащи в екологични и ограничителни зони. Така е изготвена карта, която обхваща обща площ от 6 383,91 квадратни километра, върху която физически могат да бъдат разположени най-малко 2 500 MW нови вятърни мощности.
Зоните обхващат територии в следните области: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Разград, Сливен, София-област, София (столична), Перник, Кюстендил, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян, като включват множество общини в рамките на посочените области.
По отношение на присъединяването към електроенергийната мрежа за зоните са отчетени 463 MW капацитет по предварителни договори, както и 1 615 MW възможност за нови присъединявания. Обобщеният капацитет за всички зони възлиза на 2 078 MW. Капацитет за присъединяване е наличен в зони 8, 12, 13, 14, 15, 16, 18, 20, 21, 22, 23 и 24, а за останалите към момента не е предвиден такъв. Подробната информация за капацитета за присъединяване чрез съществуващата мрежа и териториалния обхват на обособените зони е представена в Приложение II.
Така определените 25 зони представляват значителен териториален обхват и концентрират съществен потенциал за развитие, съсредоточен в конкретни области и ясно разграничени възможности за присъединяване към електроенергийната система.
В приоритетните зони за развитие на обекти за производство на електроенергия от вятърна енергия се прилагат облекчени разрешителни режими в съответствие с чл. 5, ал. 8 и ал. 9 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).
Съгласно чл. 5, ал. 8 от ЗЕВИ всички необходими административни разрешения, свързани с изграждането, реконструкцията и въвеждането в експлоатация на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и за изграждането, разширението и реконструкцията на съоръженията за присъединяването им към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, се издават в срок до една година.
В този срок се включват и сроковете за извършване на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда по чл. 92 от Закона за опазване на околната среда, както и оценката за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, когато такива процедури са приложими.
Облекчените разрешителни режими от ЗЕВИ се прилагат с цел съкращаване на сроковете за реализация на проектите за изграждане на вятърни електроцентрали в приоритетните зони, при гарантиране на високо ниво на защита на обществения интерес и околната среда.
Съгласно чл. 5, ал. 10 от Закона за енергията от възобновяеми източници разработването и приемането на настоящия план не изключват възможността за развитие и реализиране на проекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия извън териториите, включени в приоритетните зони, при условие че се спазват всички изисквания на приложимото национално и европейско законодателство.
Държавата ще приложи ускорен процес при инвестиционното проектиране и разрешаването на строителството в приоритетните области, както и при присъединяването на тези енергийни съоръжения към електрическите мрежи.
