До края на 2023 година министерството на земеделието трябва да подготви регистърът на продуктите, храните и напитките, утвърдени като регионални традиционни или местни традиционни. Преди това се предвиждат ред други задължителни промени в Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС), в Закона за виното и спиртните напитки ЗВСН, Закона за обществените поръчки и др. Графиците са разписани в Програмата на агроминистерството за местните и регионалните традиционни продукти, по която фермерите ще дават предложения и мнения до 13 януари 2022 г.
Според тези графици до юни 2024 г. България трябва е изпратила в Европейската комисия проекта за наредба, по която ще се действа, така че България да получи нужната нотификация.
Преди това страната ни трябва точно да опише комуникацията между агроминистерството, общините, къщите за гости и други туристически обекти, където местните продукти могат да се предлагат.
Общините би трябвало да заделят бюджет за организиране на фермерски пазари, а също и за запознаване на туристическия бранш с типичните местни продукти и кулинарните традиции с цел ресторантите и заведенията, които сервират тези продукти, да се превърнат в своеобразен кулинарен маршрут за туристи.
Ще се използват и възможностите по линия на държавната помощ или чрез общинските бюджети за съвместни дейности между туристическия бранш и местните производители.
Според определението „регионални традиционни продукти“ са храните и напитките, които са характерни за даден регион (природо-географски, административен или етнографски) на България и присъстват или са присъствали традиционно в кулинарния бит и местната култура минимум за последните 30 години”.
„Местни традиционни продукти“ са храните и напитките, характерни за дадено населено място или група от населени места в България. Тези продукти са или са били част от кулинарния облик, традициите и културата на мястото, с което са свързани, поне през последните 30 години към момента на подаване на заявка за признаване на местен традиционен или регионален традиционен продукт от фермерите или групите и организациите на производителите.
Прилагането на европейската политика за качество на селскостопанските продукти, храни и напитки гарантира единна закрила на наименованията като право на интелектуална собственост и предоставяне на ясна информация за продукти със специфични характеристики, свързани с географския произход и други. По този начин се предоставя възможност на производителите да повишат имиджа и разпознаваемостта на своите продукти. Улеснява се достъпът на продуктите до нови пазари или запазване на пазарния им дял, което е предпоставка и за по-добри цени на реализацията им.
Ключови партньори при прилагането на програмата за разпространение на тези продукти са Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на икономиката, Министерството на туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на културата, Министерството на здравеопазването, представители на регионите, общините и местните общности, неправителствени организации в сферата на земеделието и храните.
Към местните и регионалните традиционни храни се отнасят всички селскостопански продукти и храни, предназначени за консумация от човека, включително и рибни продукти, вина, ароматизирани лозаро-винарски продукти и продукти на основата на плодови вина и оцети и спиртни напитки.
