Цели 139 организации и над 160 хиляди граждани от ЕС призовават министрите на земеделието и новия комисар по въпросите на земеделието и селските райони Кристоф Хансен да се въведат спешни подобрения в законодателството на ЕС за семената, което е в дневния ред на заседанието на Съвета на Европейския съюз на 9-10 декември. Това съобщиха от природозащитното сдружение АГРОЛИНК, според чиито представители проектът за регламент пренебрегва правото на земеделските стопани да събират, използват, обменят и продават собствените си семена, както е записано в международното право.
„Настоящото законодателно предложение представлява огромна заплаха за разнообразието на нашите културни растения и за правото на нашите земеделски производители да използват собствените си семена“, предупреждават организациите, които досега са подписали петицията „Изправи се и защити храната си!“ Сред 139-те подписали се под искането са представители на гражданското общество, земеделието, околната среда, производители на семена като ARCHE NOA, Oxfam, Slow Food, както и българските Сдружение АГРОЛИНК, фоондациите „Бъдеще 21 век“ и „Биоселена“ и Национален съюз на градинарите в България.
Всички те поставят четири искания за корекции в новото законодателство на ЕС в областта на семената:
- запазването и устойчивото използване на адаптиращото се към местните условия разнообразие от култури е първостепенен приоритет;
- човешкото право на фермерите и градинарите да събират, използват, разменят и продават собствените си семена трябва да се прилага изцяло;
- трябва да се улесни търговията с разнообразни и адаптивни на местно равнище сортове от страна на регионалните производители на семена;
- новоодобрените сортове не трябва да зависят от пестициди или синтетични торове.
Предложението за нов регламент на Европейската комисия, застрашава европейското селско стопанство. Досегашни дейности, целящи спасяването на редки сортове като присаждане на резници от застрашени сортове ябълки или споделяне на застрашени сортове боб – за първи път ще бъдат регламентирани като „маркетинг“.
„В цяла Европа градинари и земеделски стопани работят, често на доброволни начала, за запазване на генетичното разнообразие на културите за настоящите и бъдещите поколения. Тези хора допринасят значително за нашата продоволствена сигурност. Но с този регламент, те ще се наказват със сложни разпоредби, предназначени за търговския пазар на индустриални хибридни семена“, казва Магдалена Прилер, експерт по политиката за семената в ARCHE NOAH.
Проектозаконът ограничава също правото на земеделските производители да споделят собствения си посадъчен материал, залегнало в международното законодателство за правата на човека.
През юли 2023 г. Европейската комисия представи проект за нов регламент относно производството на семена и посадъчен материал (например резници от овощни дървета или посадъчен материал от картофи). През април 2024 г. Европейският парламент призова за подобрения в защитата на агробиоразнообразието и правата на земеделските стопани.
Обсъжданията на министрите на земеделието все още продължават. Тристранни преговори между Еврокомисията, Съвета на ЕС и Европарламента могат да започнат през пролетта на 2025 г. по време на полското председателство на Съвета.
Новият еврокомисар по земеделие
Общото писмо на 139-те организации е адресирано до 27-те министри на земеделието на ЕС, до комисаря по земеделието Кристоф Хансен, както и до членовете на комисиите по земеделие и околна среда на Парламента на ЕС. Призивът е изпратен заедно с книгата „Изчезващите храни“: Кои са най-застрашените храни по света и защо трябва да ги спасим“ от Дан Саладино, журналист от BBC.
Ние, подписалите призива подчертаваме значението на растителното генетично разнообразие. Старите и местните сортове са не само част от нашата история и кулинарна култура, но са и ключови за устойчивото земеделие в условията на климатична криза. „Застрашените сортове съдържат важни характеристики, които позволяват на нашите земеделски стопани да се приспособят към променящите се и по-екстремни климатични условия. Оцеляването на старите сортове буквално виси на косъм - косъм, който може лесно да бъде прекъснат, ако новото законодателство или разпоредби бъде прието. Старите сортове са основа за създаване на нови сортове и българските учени най-добре биха могли да ги създадат вместо вноса и зависимостта от чужди компании.
„Хранителният суверенитет се основава на възможността всяка отделна страна да може да се изхранва сама, без да зависи от внос, а редките и местни сортове дават възможност малките производители и хората по селата да произвеждат сами храната си, така както е било винаги досега. Земеделските култури са адаптирани към конкретно място и чрез семената стопаните пазят разнообразието на растенията, което се предава в хранителната плътност, ароматите и вкуса на плодовете и зеленчуците“, подчерта д-р Светла Николова от АГРОЛИНК.
Като широк съюз ние призоваваме министрите на земеделието в ЕС да не се поддават на натиска на индустрията, а да създадат основа за спешно спасяване на разнообразието на традиционните стари семена, които умират. 75% от растителното генетично разнообразие в селското стопанство е безвъзвратно загубено. Нека да спасим останалото.“, заключават организациите.
