Вече няколко поредни години производителите на череши и вишни губят почти цялата си реколта от измръзвания и слани заради необичайните застудявания през пролетта. „Загубите дори при 80% или 95% пропаднали площи са огромни, защото оцелелите череши по дърветата не могат да компенсират спада в добивите, но за тези щети фермерите нямат право на компенсации”, обясни за Синор.бг председателят на Националната био асоциация Слави Трифонов.
За да получат защита, овощарите ще предложат на следващия кабинет да се прокарат промени в наредбата за прилагане на държавната помощ за компенсиране на загубите на земеделски производители за напълно пропаднали площи в следствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия. „Искането ни е компенсациите, които сега се дават само при 100 процента пропаднали площи, да се отпускат при 50% засегнати площи”, посочи Трифонов.
Браншът настоява за още една промяна и тя е свързана с наредбата за прилагане на обвързаната подкрепа за плодовете.
„При подобни загуби от пролетни студове предлагаме за останалите 50% от градините, които също са засегнати от природните бедствия, стопаните да получават подпомагане и по линия на обвързаната подкрепа. В момента това не се случва, защото добивите са ниски и овощарите не могат да изпълнят задължителните изисквания за реализирани на пазара определени количества килограми от декар.
Въпреки субсидиите добавената стойност на агросектора е под нивата от 2018 г.
Дали новата власт ще успее да коригира нормативните уредби, е въпрос с много въпросителни, тъй като европейското законодателство е категорично, че държавните помощи се отпускат само при 100 процента пропаднали от природните бедствия градини или ниви. От асоциацията настояват да се направи отстъпка за биологичното производство, тъй като разходите там са значително по-високи от тези при конвенционално отглежданите градини.
Парите, които се отпускаха досега по ПРСР за инвестиционни проекти, насочени към покупка на мрежи и други съоръжения за предпазване на градините от градушки, слани и др., почти не достигаха до българските овощари заради невъзможността те да намерят нужното съфинансиране.
Ако в новия Стратегически план за развитието на земеделието администрацията все пак успее да приложи комбинирани схеми за финансиране, така че кредитирането стане достъпно за малкия и среден бизнес, може би има шанс за овощарите. В противен случай те трябва да разчитат единствено на кооперирането, ако искат да инвестират в защити срещу климатичните промени.
Екатерина Стоилова
