И на последното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе на 15 ноември в Брюксел, агроминистрите не промениха сроковете за изработване на стратегическите планове. В българската позиция, изразена в рамките на заседанието, бе отбелязано, че с наближаването на 1 януари 2022 година - срока, предвиден в регламента за подаване на Стратегическите планове от държавите членки, е необходимо да се положат всички усилия от институциите на ЕС за навременно приемане на базовото законодателство за бъдещата ОСП.
Основното притеснение на страната ни е, че времевият график за приемане на делегираните актове и актове за изпълнение към базовите регламенти и необходимостта от прилагане на разпоредбите им в Стратегическите планове, трудно ще позволи спазването на срока за предаване на плановете през януари 2022 г. А без ясна и стабилна правна рамка държавите членки няма да могат да завършат своите Стратегически планове, което ще постави под риск продължаването на така необходимата подкрепа за сектора в тези динамични и несигурни времена.
Предвид важността на високите цели на ЕС, заложени в Зелената сделка и очакванията всички сектори на икономиката да допринасят за тяхното постигане, в Стратегическите планове по ОСП следва да бъде достатъчно държавите членки да представят качествена, наративна информация за приноса на сектора на земеделието за постигане на екологичните и климатични цели на Съюза, съобщиха от министерството на земеделието.
Съветът е обсъждал и други актуални проблеми, свързани с инфлацията и проблемите в сектора на свиневъдството. В тази връзка маместник-министърът на земеделието Героги Събев е изразил българските позиция, според която страната ни подкрепя искането за въвеждане на спешни извънредни мерки на ниво ЕС за сектора на свинското месо.
„Българският бизнес е изправен пред сериозна криза. Месопроизводителите са в изключително трудна пазарна ситуация, повлияна от рестрикциите, свързани с ограничаването на Африканската чума по свинете (АЧС), засилените изисквания към производството в кланиците заради Ковид-19, повишените разходи за фуражи и свръхпредлагането на европейския пазар, което задържа растежа на цените”, посочи още заместник-министър Събев.
И допълни, че нарастването на цените на основните фуражни култури и смески е обезпокоително. За периода януари-септември 2021 г. в страната ни се наблюдава най-голямо увеличение при цената на царевицата за зърно – с 34,6% по-висока спрямо същия период на 2020 г., следвана от фуражната пшеница с ръст от 18,7% и фуражен ечемик – с 5,4 на сто.
В рамките на заседанието, Георги Събев постави проблема със значителното повишение на разходите за производство в земеделието, и по-специално на горивата и електроенергията. През второто тримесечие на 2021 г. електроенергията и горивата, влагани в селското стопанство, са поскъпнали с 18,5% спрямо същия период на 2020 г. „Прогнозите сочат, че през втората половина на годината този ръст ще е още по-значителен, което неминуемо ще доведе до затруднения за земеделските производители“, подчерта заместник-министърът.
Стратегията „От фермата до трапезата“ също бе част от дневния ред на срещата в Брюксел. „Цялостното влияние от нея трудно може да се оцени в пълнота, но трябва да сме сигурни, че нашите производители и рибари участват както в прилагането, така и в оформянето на целите заложени в нея. Очакваме изискванията пред европейските производители обаче да бъдат приложими и за вноса на продуктите, особено от селското стопанство и рибарство от трети страни, за да не поставят европейските производители в неравностойна конкуренция“, заяви заместник-министър Събев.
