Европейската комисия (ЕК) е предявила иск срещу България пред Съда в Люксембург за неизпълнените ѝ ангажименти да обяви новите зони в НАТУРА, съгласно Директивата за местообитанията, съобщиха днес от пресцентъра на ЕК. След като държавите членки впишат своите територии в тези защитени зони, те разполагат със срок от шест години, за да определят тези територии за специални защитени зони.
За България този срок вървеше от 2009 до 2014 година и трябваше, като министерството на околната среда трябваше да изпълни своите ангажименти. За този период те са длъжни да установят и природозащитните цели, които са специфични за всяка територия, като въведат необходимите мерки за опазване, насочени към съхраняването или възстановяването на защитените видове и местообитания в териториите, така че да се постигне благоприятен природозащитен статус.
Целта на ЕС за прекратяване на загубата на биологично разнообразие чрез опазване на природните обекти и възстановяване на увредените екосистеми до добро екологично състояние е формулирана в Европейския зелен пакт и Европейската стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г.
България все още не е определила 194 от общо 229 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок, се посочва в днешното решение. В резултат на това забавяне хиляди български фермери бяха отрязани от възможността да получават субсидиране са защитните дейности, които щяха да прилагат в тези зони, посочиха еколози.
Страната ни системно и последователно не е изпълнявала и задължението си да установи специфични за всяка територия природозащитни цели и мерки за опазване. Тези изисквания са от ключово значение за опазването на биологичното разнообразие в ЕС.
През януари 2019 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България, а през юли 2020 г. — и мотивирано становище по въпроса. Тя счита, че досегашните усилия от страна на българските органи са незадоволителни и недостатъчни, и предявява иск срещу държавата пред Съда на ЕС.
Създаването на общоевропейска мрежа от защитени природни зони — „Натура 2000“, е заложено като цел в Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО на Съвета). Тази мрежа трябва да бъде съставена от специални защитени зони и специални защитени зони за птици съгласно Директивата за птиците (Директива 2009/147/ЕО).
Всяка държава от ЕС определя и предлага зони, които са важни за опазването на видовете и местообитанията, срещащи се естествено на нейната територия. Впоследствие Комисията приема тези зони като територии от значение за Общността. В рамките на шест години държавите трябва да определят тези територии за специални защитени зони и да въведат необходимите мерки за управление с цел съхраняване или възстановяване на срещащите се в тях видове и местообитания до благоприятен природозащитен статус.
България обяви нов подход при управлението на мрежата „Натура 2000“ на нейната територия, който беше представен на Комисията през 2017 г., но все още не се прилага. Липсата на природозащитни цели, съобразени с правния стандарт на Директивата за местообитанията, води до пропуски при изготвянето на необходимите оценки на проектите, засягащи мрежата „Натура 2000“, която обхваща почти 35 % от територията на страната.
