Факт е, че субсидиите за обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци се дават само срещу доказана реализация на продукцията, но климатичните промени тази година лишиха от реколта огромна част от производителите на череши, кайсии, ябълки, домати и пипер, а това обрича сектора на масово орязване на този вид подпомагане. Затова фермерите поискаха извънредна среща с ръководството на Министерството на земеделието и храните, която се проведе вчера , за да бъдат обсъдени възможности за покриване на извънредните загуби.
Според земеделците срещата е преминала в тон на взаимно разбирателство, с очакване да бъдат чути исканията им. На този етап обаче новините за тях не са добри. Особено по отношение на размера на обвързаната подкрепа, която ще падне драстично.
Ще припомним, че тази година реколтата от череши и кайсии достигна едва 10-20 процента спрямо миналагодишната, така че малцина фермери доказаха продажби. Земеделците са попитали министър Георги Тахов и заместниците му дали би могло заложеният бюджет по обвързаното подпомагане за тази година, който няма да бъде усвоен, да се преразпредели между стопаните с доказани продажби. Отговорът е бил отрицателен, тъй като ставките ще станат много високи и през следващата година, когато се предполага реколтата да е добра и заявителите станат повече, размерът на тези ставки рязко ще бъде намален, което няма да се приеме добре от целия сектор.
Вторият проблем на фермерите е свързан с изключително ниските ставки за компенсиране на щетите от осланяването и студовете през пролетта, които не са променяни от години, а в същото време се формират въз основа на технологичните карти и разходите на стопаните за резитби, за препарати за растителна защита и др. На последното си заседание ръководството на фонд „Земеделие“ обяви, че до края на тази седмица ще изплати компенсациите за пропаднали площи, които са в размер на 7,4 милиона евро и са от резерва на ЕС, само на производителите на череши, вишни и кайсии и др. от така нареченото първо подпомагане.
Втората част от тези компенсации трябва да се отпуснат от националния бюджет, но преди да това България трябва да получи разрешение (нотификация) от Европейската комисия. Размерът на тези обезщетения също са в размер на 7,5 милиона евро и са предназначени за производителите на ябълки, сливи, праскови и др. плодове. Сумите обаче не са заложени в бюджета за 2025 г., затова овощарите могат да се надяват тези обезщетения да им бъдат преведени едва в начало следващата година.
Стопаните са разбрали, че формулата, по която се изчисляват тези компенсации, не включват технните разходи за беритба, сортиране и транспорт. Размерът им включва 80 на сто от останалите разходи за производство.
Именно затова и фермерите настояват за следващата година МЗХ да промени стойностите за определяне на производствените разходи по технологичните карти. Ако в старите градини технологично броят на дръвчетата е бил по-малък, с новите технологии броят им се увеличава, което означава и големи разходи при резитбите на овошките, обясниха земеделци. От МЗХ са поели ангажимент да актуализират технологичните карти.
Сателитното наблюдение на площите, осъществено от фонд „Земеделие“ обаче е показало, че немалка част от заявените за подпомагане градини не са поддържани, тоест липсват резитби, затова и администрацията няма да изплаща субсидии за всички доказани случаи на занемарена собственост.
От следващата година ще започне и масово изкореняване на стари насаждения, които поради неподдържането им са „огнища“ на зарази за съседните здрави градини.
Министерството усилено работи и по изработването на регистър на трайните насаждения, е съобщил зам. министър Янислав Янчев. След като регистърът бъде готов, фондът активно ще контролира всяка овощна градина. Целта е да се премахнат случаите на източване на евросредства със заявяване на субсидии за дръвчета, които не раждат.
