Историята на Иван Петров като земеделец започва през 2017 година, когато завършва аграрна икономика и решава да стане земеделски производители в ямболското село Бояново. Планира да отглежда домати, използвайки капково напояване, затова освен наследствената земя наема друга, така че градината му да достигне около 300 декара. За да сбъдне мечтите си обаче, са му нужни и инвестиции за бъдещата градина, а надеждите му са в тогавашния кабинет на ГЕРБ, който обаче брутално забави приема на проекти за обещаната мярка за млади фермери от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). И така плановете му се изместват, още повече че след първата година от производството на домати установява колко трудно е да си градинар в България.
Животновъди предричат убийствена зима заради инфлацията
Първо, защото се сблъсква с манталитета на колегите си земеделци, за които личният интерес винаги е бил над обществения. И второ – защото местната власт тотално се е окопала в малките общини, което прави невъзможно млад човек от града, без връзки да се снабди със земеделска земя. „Когато планирах производството на домати, аз тръгнах с идеята, че ще правя екологично земеделие, за да осигуря здравословна храна за потребителите. Затова останах изключително изненадан от факта, че част от земята, която започнах да обработвам, преди това е била оставена за угар, а по онова време върху угарта земеделците масово са хвърляли пестициди, за да не допуснат плевелите да изникнат над 30 сантиметра”, обясни пред Синор.бг Иван Петров. Всички помним, че субсидите за угарите с над 30 см тревостой се орязваха и за да не бъдат санкционирани, стопаните навсякъде купуваха от евтините турски препарати за растителна защита срещу плевелите, които обаче тровят земята.
„Не съм привърженик на това да отровя зеленчука и така да го продавам. Не съм хитрец, а исках да бера домати, още повече, че по гравитачен път можех да доведа вода от реката и с капково да произвеждам, както си е по учебник. Но това, че почвата беше отровена, а това подтиска развитието на зеленчуците, ми изигра лоша шега. Освен това в близост до земята ми имаше и пасище, което заради животните беше привлякло редица вредни насекоми като памуковата нощенка. И когато тези насекоми нападнаха доматите, продукцията ми беше изцяло унищожена”.
Затова и производството му на домати през първата година се оказва пълна катастрофа. „Тогава се уверих, че андрешковското и байганьовското в българските фермери е неизкоренимо, защото не се замисляме, че в името на някакви субсидии вредим на природата и на културите, които отглеждаме за нашите деца”, коментира Иван. След този горчив опит той се преориентира към зърнени и маслодайни култури и вече четвърта година сее слънчоглед, пшеница, кориандър и просо.
Потърсихме младия фермер от Ямоблоско неслучайно – искахме от първа ръка да научим защо досегашното подпомагане на младите хора в България боксува и дали има надежда в следващия програмен период земеделието в България да премине на друга писта. Все пак, европейското законодателство планира огромни помощи за зелено земеделие и за иновации в модерни производства. А с манталитета на фермерите от началото на миналия век родното земеделие трудно би издържало на новите изисквания.
Очаквахме Иван Петров да членува в някоя от националните организации на младите фермери, но се оказа, че се въздържа с мотива, че „браншовите асоциации в България са податливи на натиск от страна на управляващите и в крайна сметка не защитават безкористно интересите на своите членове”.
Уважаваме вътрешния му протест, затова поискахме личното му становище, а не този на браншовата организация, по бъдещия Национален стратегически план за развитие на земеделието, в чието обсъждане той е участвал за първи път преди две седмици, когато служебният кабинет проведе 14-то заседание на Тематичната работна група (ТРГ). Основният въпрос беше свързан с предложената схема за преразпределително плащане, при която помощта ще се дава за стопанствата с размер на земеделската земя до 6 хиляди декара. „Това предложение е на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и беше дадено още по времето на земеделския министър Десислава Танева, а всички знаем, че по нейно време единствените бележки, които министерството одобряваше и приемаше от браншите организации, бяха тези на НАЗ”, коментира Иван. „Въпреки, че лично аз като представител на младите фермери неведнъж са давал предложения и съм писал бележки, не съм срещал разбиране. Такава беше практиката – по онова време администрацията не приемаше нито едно от предложенията и бележките по стратегическия план, предлагани от останалите организации. И се радвам, че служебният кабинет преустанови тази практика, защото откакто са на власт, се вслушват в мненията на мнозина от останалите браншови организации, коментира фермерът.
На въпроса кого точно би подкрепил прагът от 6 хил. дка в преразпределителното плащане и дали ще промени структурата на стопанствата в страната, Петров отговаря, че „този праг устройва напълно зърнопроизводителите, но не и малкия и среден бизнес. Затова и според мен таванът за това плащане трябва да бъде максимум за обработка на 3 хиляди – 3 500 дка, не повече”.
Липсата на представителност на браншовите организации
Повечето големи фермери вече разделиха нивите си между себе си, роднините си и приятелите си, като във всяка една община колегите ми могат да ви дадат примери с подобна обвързаност”, коментира още Иван. Той изрично подчерта, че не слага зърнопроизводителите под един знаменател, защото повечето от тях са реални производители. Но голямата свързаност и местните богопомазани фермери, които пречат на малките са проблем, с който трябва да се преборим.
„Преразпределителното плащане би трябвало да е в подкрепа на малките стопанства, а така поставена, помощта ще отиде основно при големите и бюджетът ще се усвои от тях, вместо да се увеличи помощта за тези, които имат по-голяма нужда от подпомагане. „Във всяка една община колегите ми могат да ви дадат примери с подобна обвързаност. В редица общини на Ямболско има фермери, разделили фирмите си между синове, дъщери, партьори, адвокати. На името на едната фирма купуват идеални части земя, а с другите фирми сключват арендни договори и така постепенно обсебват земите в дадените общини. Затова и в някои общини те обработват почти цялата земеделска земя. Лошото е, че използват методи от времето на прехода по отношение на останалите хора и притискат всички. Ако дойде нов човек, той по никакъв начин не би могъл да се снабди със земя за нов бизнес, изключено е. И тези хора кандидатстват с проекти за половин милион лева и нагоре по ПРСР, защото има какво да заложат”.
Младият фермер смята, че ситуацията може да се промени само чрез контрол, който да се засича от държавната администрация. „Само преди дни близо до нас отново една крупна фирма от Сливен беше засечена, че е очертала хиляда декара с дини, а това, което се установило при проверката е, че има ожъната пшеница. Наглостта е голяма, защото не само, че те не са садили дините, които са заявили пред фонд „Земеделие” за субсидии, а спокойно са си гледали пшеница, която на всичко отгоре са ожънали, а вероятно и вече продали. И понеже тези схеми обикновено стават с предварителна договорка между нарушители и контролни органи, затова и те са спокойни, че проверяващите няма да отчетат нарушението. Но в случая е станал фал по трасето. Затова ще проследим резултата от тази проверка”, посочи фермерът.
Питаме Петров дали е доволен от предложената схема за младите фермери през следващия програмен период. Въпреки че той вече не попада в графата "Млад фермер" и няма да ползва това подпомагане, от натрупания досега опит смята, че и „бъдещата помощ не е обмислена правилно”.
„Статистиките от първия програмен период показват, че много малък процент от подпомогнатите по тази схема, може би около 5% от младите фермери, са продължили да се занимават със земеделие. Това не говори за ефективност подпомагането, нали? През втория програмен период има хора, които започнаха проекти, но голяма част от тях с нетърпение очакваха кога ще приключи периодът от 5 години, за да се откажат, без да бъдат санкционирани. С други думи, не виждам смисъл от тези 25 хиляди евро, защото помощта е малка, а всеки месец фермерите трябва да плащат осигуровки, данъци върху доходите си. С тези пари какво по-напред – дали може земя да си купите, като сметнете, тази помощ до никъде не е помощ”, посочи още Иван.
Затова и той дава предложение „подпомагането по директните плащания да бъде с по-висока ставка, разбира се в рамките на еврорегламентите. Вместо 14 или 16 лева на декар, както е досега, да стане двойно повече 30-40 лв. на дка. И да не се подпомагат първите 300 дка, както е сега, а поне първите 400 или 500 декара. Но тези пари да се дават при точно зададени критерии – на първо място за свързаност, контрол върху изискванията за образованието. Не може с един курс от няколко седмици да получиш знанията на 4-годишно обучение във ВУЗ. Аз съм завършил аграрна икономика и затова мога да поставям изисквания към администрацията”.
Според Иван „проектите по „Млад фермер” трябва да са с подобни високи изисквания. Защото на този етап мярката от ПРСР е създадена не за нови млади фермери, а за синовете на сега действащите успешни фермери. Нямам нищо против тях, защото те са поколенията, които поемат бизнеса на бащите си. Но е важно да има правила и за хората, които за първи път се ориентират към земеделския бизнес.
Фермерът от Бояново не се е отчаял, защото вижда, че доброволните сдружения са начин дребният бизнес все пак да просъществува. „С мои партньори обсъждаме подобно партньорство, като в бъдеще бихме могли да гледаме и животни. Събираме се няколко фермери, така че всеки да влезе с наличния си инвентар и земите, които обработва –до 500 дка, като общо бихме могли да съберем да 10 хиляди дка. Но трябва да видим още каква техника ни трябва, за да я купим общо и да я ползваме заедно. Не е необходимо да правим нова фирма. Единственото изискване към земеделците сега е да поддържат земята в добро земеделско състояние”.
Попитан дали българските земеделци са готови да спазват всички изисквания на новата условност, Иван Петров коментира, че на този етап не вижда недоволство от страна на НАЗ, което показва, че проектът в стратегията е направен в тяхна полза. Но той недоумява защо по изискването да разнообразяване на културите, върху площ от 300 дка трябва да има поне три култури, а за площи над този таван – да няма изискване за отглеждане на повече култури.
Според Петров е нужна стратегия, така че малките и средните стопанства да не бъдат подтискани от големите. „Защото аз като млад фермер, когато отивам да купя земя, не мога да предложа повече от големия, защото нямам парите. Той има оборотен капитал от 6 млн. лв., аз - само 60 лв. Как да я купя тази земя тогава? Затова трябва да има таван и тези субсидии да се дават само на нуждаещите се, защото той вече разполага с достатъчно капитал и няма нужда от подобно подпомагане.
По отношение на обвързаната подкрепа и другите схеми по директните плащания, сборът от субсидиите по всички тези подпомагания наистина трябва да са обвързани с тавани - дали 100 хил. евро за стопанство, или 60 хиляди, или 150 хиляди – и за животновъдните ферми, и за растениевъдите.
Колкото до новите зелени практики, Петров е категоричен, че, за да се прилагат, администрацията е длъжна да упражнява стриктен контрол за спазването им. Защото в противен случай ще се повтори практиката с пестицидите и угарта, унищожила неговите домати през 2017 г. „Тогава с очите си видях как тази угар се пръскаше с хербициди, за да не растат плевели – и да нямаш растителност повече от 30 сантиметра – с евтините контрабандни препарати. А угарта не трябва да се обработва – трябва да се остави почвата да почива! После чакайте моите домати да се развият, но тогава тепърва навлизах в земеделието и не знаех. След това премахнаха изискването за тревостоя, та престанаха с тези идиотщини, но какво ще ни гарантира, че подобни ганьовщина няма да продължи да се прилага и в бъдеще”, риторично пита земеделецът от Ямболско.
Затова Иван е силно скептичен дали в новия програмен период помощта за „екстензивното ползване на постоянно затревените площи ще се прилага правилно. И как администрацията ще контролира дали на пасищата има 100 животни, а не 10, каквито са изискванията. „Затова бъдещи екомерки са ми спорни – да, искам да се прилагат, но да има контрол, защото у нас нещата са крайно неприемливи - ганьовщината действа с пълна сила. Категорично съм против и ротацията на малко на брой култури върху големи площи, както е записано в сегашния вариант на проектостратегия”.
И понеже за зелените практики ще има двугодишен обучителен период на прилагане, фермерът от Ямоболско смята, че „при следващото правителство би трябвало принципът „този е човек на оня” да се промени – силно се надявам на това”. А, за да има действителна помощ и за малките стопанства, в следващия програмен период задължително трябва да се заложат критерии за свързаност и съпруг, съпруга и роднини по права линия да бъдат едно стопанство, а не да имат отделни фирми като сега.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
