Кризата в политическата система на страната, която доведе до трети парламентарни избори в рамките само на осем месеца през тази година, се отрази крайно негативно и върху представителите на земеделската общност. Покрай тежката икономическа ситуация с растяща инфлация и лято, преминало за кой ли път под изпитанията на климатичните промени, родните фермери осъзнават, че без стабилна представителност в управлението са обречени да се люшкат във вечната несигурност на разединението, от което досегашните партии изключително добре се възползват.
Затова и когато попитахме земеделските производители какво биха очаквали от следващото управление на страната (да се надяваме, че поне то ще просъществува 4 години), мнозина от тях не пожелаха коментар. Може би защото като всички нас те са крайно уморени от небивалите празни обещания, давани в последните 30 години от политиците.
Но имаше и колеги, за които опитът от последните две гласувания за парламент, се оказаха полезни. Ако не с друго, поне с извода, че българската земеделска общност се нуждае от обединение и реална държавна подкрепа, която да се основава на справедливи принципи. „Опитът от последната актуализация на бюджета, при която селското стопанство беше тотално изключено от допълнителни средства за компенсиране на щетите, показа, че земеделската общност в България няма представителност в държавното управление”, заяви за Синор.бг Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите.
И понеже производството на плодове и зеленчуци тази година беше сред най-ощетените подсектори, фермерът припомни колко срещи се е наложило да се водят с парламентарно представените партии, за да може властта да осъзнае значимостта на това производство. Което в съзнанието на повечето българи, за жалост, се свързва с „черния” имидж, нагло изграден от определени медии, как това били „онези с бентлитата”, които източвали евросредства.
И понеже корупционните схеми от последните седем години изцяло натиснаха сектора, честно работещите фермери в страната потърсиха вътрешни сили за обединение, което да пресече тенденцията на тотално изчезване на малкия и среден бизнес от земеделската карта на България.
Помните, че това лято няколко браншови асоциации в производството на плодове и зеленчуци направиха плахи стъпки към сдружаване, с намерението на създадат конфедерация. И досега това обединение не се е случило. Затова пък земеделците са потърсили чуждия опит, допитвайки се до икономисти от съседната на нас Румъния, с идеята да се поучат от положителните практики, които да привнесат на родна почва.
В срещата си с макроикономиста Кристиан Паун, който е добър маркетинг изследовател, фермерът Тодор Джиков се впечатлява от негов анализ, направен върху пазара на селскостопанска продукция в северната ни съседка. Поради огромното сходство между българската и румънска практика Джиков препоръчва на колегите си този доклад, който според него би трябвало да стане настолен алманах и за българските производители на плодове и зеленчуци, ако искат да променят нещо в досегашната система.
Провалът с напояването за родния бизнес
Въпреки, че сте чували многократно подобни съвети и от западните експерти, икономистът е на мнение, че без осъзнаване колко важно е кооперирането, моментът за прилагането му е крайно необходим. Останалите препоръки са за производство на качествена продукция на оптимална себестойност, инвестиции в съхранение и логистика плюс създаване на подходяща производствена среда от държавата (оптимизация и опростяване при администриране на процеса, инвестиции в напояване, стимулиране на кооперирането, реален контрол в търговията , справедливо субсидиране на принципа на икономическа и социална логика, защита на земеделците и т.н.).
Ако всичко това не се случи днес, Кристиан Паун прогнозира, че след пет години румънското земеделие ще продължава да бъде в същото тежко положение. Формулирайки следните 5 основни урока, експертът сякаш се опитва да предупреди земеделците, че без тях те не биха могли да продължат напред.
Публикуваме петте препоръки, за да сме полезни и на родните градинари.
Първи урок
Един продукт, независимо дали говорим за домати или чушки, трябва да се търси от потребителя като съответно качество и цена. Когато предлагате продукция с лошо качество, но на по-висока цена или на същата цена като конкурентна, но с по-добро качество, потребителят ще предпочете втората. Затова трябва да направите нещата по различен начин. Не имитирайте (не хитрувайте надребно), както другите погрешно правят. Домати без вкус произвеждат мнозина фермери, но биологично произведените са малко на пазара, затова се концентрирайте в качеството.
Втори урок
Един продукт не може да има същата цена във фермата като тази в магазина на километри от фермата ви. Поради различни причини съвременният потребител яде домати и чушки, купени близо до мястото, където живее, а не отдалеч. Той има проблем със съхранението. Предпочита зеленчуците пресни и дори извън сезона им. Затова разходите за съхранение падат върху производителя. Цената на тези продукти през лятото никога не може да се сравни с цената им през зимата.
Икономистът съветва да се инвестира в транспортна и складова инфраструктура, транспортни средства и системи за съхранение. Те ще намалят разходите. Освен това означават конкурентоспособност.
Трети урок
Съвременният потребител не иска да полага много усилия, когато пазарува и предпочита супермаркетите, където на едно място намира всичко необходимо. Там той пести време, което може да посвети на семейни срещи, почивка, работа и т.н.
Всеки опит на производителите да приближат потребителите до полето, ще бъде обречен на провал, категоричен е Паун.
Производителите трябва да намерят начин да достигнат до супермаркетите - мястото, където повечето потребители отиват да купуват домати и чушки в огромни количества, както и други храни.
Производителите трябва да разберат как супермаркетите купуват зеленчуци и плодове, какви условия имат, какво изискват. Ако смятате, че не можете да преговаряте с тях, че сте прекалено малки или твърде маловажни, направете свой собствен супермаркет. В никакъв случай не се борете с политически средства да търсите място във веригите, защото това е загубена кауза от самото начало. Приятелството с политиците в тази битка е фалшиво и с времето може да се обърне срещу вас.
Четвърти урок
Потребителят не купува продукт само защото е произведен от местни фермери. Той иска качество и цена.
Пети урок
Конкуренцията е от съществено значение, особено на единния пазар, където се съревновавате с държави с по-мек климат от вашия, особено през зимата. Те отдавна са инвестирали в производствени и складови системи. Трудно ще преодолеете предимствата им. Тук не помага и протекционизмът. Естествено, че не можем да произвеждаме домати по-евтино през зимата от испанците или италианците, защото при тях е по-топло. Освен това те имат огромни инвестиции в транспорта, обработката, съхранението и разпространението. Те имат инфраструктура, която ги доближава много до румънския потребител. Конкуренцията не може да бъде обвинявана или променяна. Дори и да не изглежда така, тя помага както на производителите, така и на потребителите. Особено в дългосрочен план.
Именно затова според Джиков и българските земеделци трябва да открият собственият си подход за оцеляване, отдавна открит от западните фермери чрез системите за коопериране. В противен случай той прогнозира, че след 10 години в България няма да има и декар ниви, отглеждани със зеленчуци.
Екатерина Стоилова
