Най-често задаваният въпрос по бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) е „кои са задължителните селскостопански практики, които фермерите трябва да спазват, за да получават базовото плащане на площ”. На днешното заседание на Тематичната работна група (ТРГ), което се провежда дистанционно с браншовите организации, ще се обсъжда проектът на министерството на земеделието по всички схеми от така наречения Първи стълб на подпомагане (директните плащания).
В този текст ще ви представим предложението за „Основното подпомагане на доходите за устойчивост”, което по същество е годишното плащане на хектар, попадащи в допустимите слоеве. Площите по схемата трябва да са декларирани от „активни земеделски стопани“, като бенефициентът е собственик на земеделско стопанство, разположено в границите на България, извършващо селскостопанска дейност.
Декларираните площи трябва да отговарят на минималните изисквания за подпомагане с директни плащания и да бъдат на разположение на земеделския стопанин.
Размерът на подпомагане се определя с оглед постигането на задоволителна добавка към доходите на земеделските стопани, стимулираща ги да продължат земеделското производство и да поддържат земята в добро земеделско и екологично състояние, четем в определението на тази схема. При определяне на подпомагането е следван принципът на предвидимостта чрез осигуряване на последователност и приемственост в подкрепата за земеделските стопани.
Целта на схемата е включването в базовото подпомагане на всички площи, върху които се извършва земеделска дейност, като се осигурява спазване на базовите екологични и климатични изисквания, произтичащи от така напечената „предварителна условност”.
И понеже до 2020 година задължителните екологични практики в „предварителната условност” бяха значително малко, което облекчаваше фермерите, големият проблем в бъдеще ще бъде, че с „новата предварителна условност” стопаните задължително ще прилагат много нови екологични практики, ако искат да получават базовото плащане на хектар.
И понеже за новата предварителна условност е писано малко, от министерството на земеделието ни представиха точно определение за това какво включва тя. На основата на предишната система за кръстосаното съответствие, прилагана до 2020 г., системата на новите предварителни условия, наречена УСЛОВНОСТ, се включват 10-те стандарта за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) плюс 16-те законо-установени изисквания за управление (ЗИУ). Рамката на изискванията за стандартите е в съответния еврорегламент, но държавите определят конкретното съдържание на стандартите към земеделските стопани. Изискванията за ЗИУ са част от приложимото европейско и национално законодателство в областта на опазване на водите, Натура 2000, безопасност на храните, идентификация и регистрация на животни, продукти за растителна защита, хуманно отношение към животните.
Ето и рамката на стандартите ДЗЕС, предложена от Европейската комисия. По отношение на изменението на климата и смекчаване на изменението и адаптация към промените, задължителни са следните три стандарта:
ДЗЕС 1 – поддържане на постоянно затревени площи на основата на съотношението на постоянно затревените площи спрямо земеделската площ – произлиза от настоящите зелени изисквания;
ДЗЕС 2 – подходяща защита на влажните зони и торфищата – ново изискване;
ДЗЕС 3 – забрана за изгаряне на стърнища, освен по фитосанитарни причини – изискването е приложимо и в настоящия период.
По отношение на опазването на водите стандартите са два:
ДЗЕС 4 – Изграждане на буферни ивици по протежението на водните басейни – изискването е приложимо и в настоящия период;
ДЗЕС 5 – Използване на инструмента за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества – ново изискване.
По отношение на опазването на почвите стандартите са три.
ДЗЕС 6 – Управление на обработката на земята, чрез което се намалява рискът от влошаване на качеството на почвите, включително отчитане на наклона – изискването е приложимо и в настоящия период;
ДЗЕС 7 – Недопускане на гола почва през най-чувствителния период (периоди) – изискването е приложимо и в настоящия период;
ДЗЕС 8 – Ротация на културите – произлиза от настоящите зелени изисквания.
По отношение на биологичното разнообразие и ландшафт (опазване и качество) имаме още два задйължителни стандарта.
ДЗЕС 9 Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени обекти или площи – произлиза от настоящите зелени изисквания;
Запазване на особеностите на ландшафта – изискването е приложимо и в настоящия период;
Забрана за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и периода на отглеждане при птиците – изискването е приложимо и в настоящия период;
Прилагане, по възможност, на мерки за избягване на инвазивни растителни видове – изискването е приложимо и в настоящия период
ДЗЕС 10 – Забрана за промяна на предназначението или разораване на постоянно затревени площи в зони по „Натура 2000“ – произлиза от настоящите зелени изисквания.
Ето и предложениета на Европейската комисия за прилагане на ЗИУ, които влизат новата условност. Всички те са описани в следните документи, одобрени на ниво „триалози” на европейско ниво.
Новите предложения са описани в Рамковата директива за водите;
Директивата за устойчива употреба на пестициди и Изискванията за уведомяване при шап, везикулозна болест по свинете и син език.
ЗИУ, които продължават да се прилагат, са: Нитратната Директива; Директивите за Натура 2000; Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните; Директивата за забрана на употребата на хормони; Регламент относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии; Регламентите за идентификация и регистрация на животните; Регламента относно пускането на пазара на продукти за растителна защита; Директивите за хуманно отношение към животните.
