От Център за оценка на риска по хранителната верига предоставиха информация за последното актуално проучване за състоянието на пчелите в глобален мащаб на изследователите Van der Sluijs и Nora S. Vaage и отражението върху глобалното производство на хранителни ресурси. Изследването е озаглавено Pollinators and Global Food Security: the Need for Holistic Global Stewardship, Jeroen P. van der Sluijs1,2,3 & Nora S. Vaage1,4, а обобщената информация е подготвена от д-р Ирена Богоева.
Авторите Van der Sluijs и Nora S. Vaage отбелязват, че осигуряването и наличието на храна и нейната достъпност, в глобален аспект, зависят в изключителна степен от опрашителите, на първо място пчелите, като добавят, че има много причини, довели до тяхното намаляване и загуби на пчелни семейства. Най-засегнати са домашните видове пчели, но броят на дивите опрашители също намалява, в резултат на множество стресови фактори. Авторите изтъкват широкомащабната употреба на инсектициди, унищожаването на местообитания, вследствие промяната на експлоатацията на земеделските земи, замърсяването и промените в климата. В публикацията се подчертава необходимостта от подход, който има за цел да запази биоразнообразието и да осигури устойчивост на екосистемите.
Проучването на Van der Sluijs и Nora S. Vaage има за цел да изследва значението на опрашителите в световното производство на храни и да направи преглед на доказателствата, че тяхното намаляване застрашава продоволствената сигурност на населението, хранителното разнообразие и устойчивостта на екосистемите.
Опрашването на растенията е основна екосистемна услуга, която се състои от множество взаимодействия между дивата природа и човешкото благосъстояние. Редица култури и диви растения се нуждаят от опрашване за тяхното плододаване. Авторите на публикацията разясняват, че опрашването е процес на активно и пасивно пренасяне на цветен прашец между цветове. Формите на опрашване включват пасивно самоопрашване, опрашване от вятър и опрашване чрез посредничество от животни (от безгръбначни като пчели, бозайници като прилепи и птици като колибри). При някои видове се наблюдава самоопрашване, но това рядко е основният начин за опрашване. В публикацията твърди, че до 94% от всички цъфтящи растения на земята зависят от опрашването чрез животни. Също така, авторите представят факта, че в световен мащаб, 87 от основните хранителни култури на човечеството зависят от опрашване чрез животни. Това влючва зеленчуци, плодове, ядки, ядливи маслодайни и протеинови култури, също и подправки. Редица фуражни култури също зависят от опрашването чрез насекоми, което доказва, че загубата на насекоми опрашители може косвено да засегне и на животновъдството. Растенията за биогориво (напр. рапица) и много други дървета, които се отглеждат или прибират за производство на дървен материал, също изискват опрашване от животни. В проучването се казва също, че по-голямата част от растенията, използвани за производство на фитофармацевтични продукти, също зависят от опрашителите. Същото важи и за повечето декоративни растения. Авторите посочват хранителни култури за човека, зависещи от опрашването чрез насекоми: зеленчукови като пъпеши, краставици, тикви и тиквички; овощни култури като ябълки, праскови, плод киви, маракуя, манго, авокадо, сливи, круши, череши, кайсия, какао, кафе, малини, къпини, черни и червени боровинки, офика, японска мушмула, шипки; орехови култури като бадем, кашу и макадамия; хранителни масла и протеинови култури, като рапица, слънчоглед и ряпа; подправки като ванилия, кориандър, кардамон и копър. В публикацията се отбелязва, че заедно, те представляват 35% от световния обем на производството на храни. Много влакнести култури (като памук, лен и коноп), фуражни култури за животновъдството (като люцерна и соя), биогоривни култури (напр. рапица), дървесни култури (напр. евкалипт), декоративни растения и растения за производство на фитофармацевтични продукти (напр. хининово дърво, от което се добива хинин, широко използван за лечение на малария) също зависи от опрашването от насекоми. Авторите са установили, че като цяло, около 75% от всички култури имат по-високи добиви, при опрашване от животни.
В публикацията се изтъква, че опрашителите могат да подобрят също и качеството, на продуктите, срока на годност и търговската им стойност и да увеличат генетичното разнообразие на дивоцъфтящите растения. Осигурявайки разнообразие, хранителна стойност и вкусови качества, тези култури допринасят значително към качеството на живот и хранителната култура на хората по света. Авторите подчертават, че намаляването на опрашителите може потенциално да доведе до загуба или намаляване на значително количество култури с висока икономическа и културна стойност. Голяма част от храната на хората е на база зърнени култури, които са опрашвани чрез вятъра, но когато опрашването на тези култури е от насекоми, те са от ключово значение за осигуряването на основни хранителни вещества в човешката храна: над 90% от витамин С, почти 100% от ликопена и някои антиоксиданти, 74% от липидите, повече от 70% от витамин А, 58% от калция, 62% флуориди и 55% фолиева киселина, посочват авторите.
Проучването твърди, че като цяло културите, зависещи от опрашители, представляват около 40% от глобалното снабдяване с хранителни вещества за хората. Известно е, че много хора страдат от недостиг на тези важни микроелементи. Повече от 2/3 от наличието на важния хранителен елемент витамин А в храненето на децата, произлиза от плодове и зеленчуци, които силно зависят от опрашителите. Авторите разясняват, че ако изчезнат насекомите опрашители, това би довело до драстичен спад в наличието на диви плодове, ядки и семена, което ще засегне всички видове, които зависят от тях. Тревопасните видове също биха могли да страдат от изчерпване на храната.
В публикацията се твърди, че опрашването се предоставя от широк кръг животински видове, предимно насекоми, в т.ч. медоносни пчели, бомбуси (земни пчели), самотни пчели, пчели без жило, мухи, пеперуди, оси, молци, бръмбари, мушици и други безгръбначни, но също така са известни и някои гръбначни животни опрашители, като прилепи, катерици, папагали, колибри, някои примати и чрез хора (ръчно опрашване). За земеделските култури пчелите са най-важните опрашители. Авторите посочват, че последните проучвания доказват огромния принос на дивите опрашители за глобалното опрашване на културите. Оценките показват, че питомно отглежданите/управлявани пчели (Apis mellifera) опрашват приблизително не повече от една трета от културите. Авторите считат, че сред неуправляваните опрашители, дивите пчели са най-важни. Въпреки това, много насекоми, различни от пчелите, също са ефективни опрашители, които осъществяват 39% от посещенията при цъфтящи култури. В публикацията се подчертава, че пчелите и пчелните продукти имат голяма стойност, поради широкия им спектър на употреба, вклчително фармакологичното приложение на прополис и пчелен мед. Всички ценни свойства на пчелите трябва да се имат предвид, за да не се омаловажава проблема с тяхното глобално намаляване. Авторите твърдят, че че през последните десетилетия се наблюдава драстично намаляване, както на дивите, така и на питомните видове пчели, навсякъде по света. Нарастващи разстройства при пчелите, необичайно високи зимни загуби на семейства и намалена продължителност на живота на пчелите майки са често наблюдавани през последните десетилетия. Всички вируси и други патогени, с които е свързан колапса на колониите, присъстват целогодишно и в здравите семейства, което предполага, че присъствието само на тези патогени в колониите, не е причината за тези разстройства. В проучването се казва, че много по-вероятно е причината да е комбинация от взаимно усилващи се фактори. Сред тях е и мащабното въвеждане на системни инсектициди, по-специално на неоникотиноидите, което има най-голяма тежест. Авторите считат, че глобалното намаляване на неуправляемите насекомни опрашители е част от по-голямо глобално катастрофално намаляване на насекомите и членестоногите, като цяло.
