По данни на ООН 87% от подпомагането на селскостопанските производители в световен мащаб се отразява неблагоприятно на ценообразуването и вреди на околната среда и обществото, става ясно от доклад на световната организация, цитиран от електронното издание AgriLand. В документа се отправя призив за преразпределяне на 470 млрд долара от общо 540 млрд. долара годишно, отпускани за селското стопанство, което представлява 15% от общата стойност на производството в сектора. Прогнози сочат, че през 2030 г. този показател ще нарасне над 3 пъти и ще достигне 1,759 трлн. долара.
Гласуването на пакета за реформа на ОСП в Европейския парламент се отлага до ноември
В доклада се изтъква, че „настоящото подпомагане на производителите се състои главно от ценови стимули като мита върху вноса и субсидиране на износа, както и от данъчни отстъпки, обвързани с производството на определана стока или суровина”. „Те са неефективни, изопачават цените на храните, увреждат човешкото здраве, влошават състоянието на околната среда и често са несправедливи, тъй като осигуряват надмощие на едрия селскостопански бизнес над дребните фермери, значителна част от които са жени”, се посочва в съобщението на ООН.
„И докато голяма част от подпомагането в селското стопанство днес води до неблагоприятни последици, около 110 млрд. долара подкрепят инфраструктурата, изследванията и разработките и носят ползи за сектора на селското стопанство и храните като цяло. Промяната на структурата на подкрепа на селскостопанските производители, а не нейното премахване, ще помогне да сложим край на бедността, да изкореним глада, да смекчим климатичната криза, да възстановим природата и да намалим неравенството”, категорични са авторите на доклада, който бе публикуван точно преди срещата на високо равнище на ООН за продоволствените системи.
Селското стопанство е „сред основните фактори, съдействащи за климатичните промени чрез отделянето на емисии парникови газове от различни източници”, се отбелязва в документа. В него се уточнява, че такива източници са органичните и минералните торове, отглеждането на ориз, горенето на растителни отпадъци и промените в ползването на земите. „Същевременно селскостопанските производители са особено уязвими за последиците от климатичната криза като изключителните горещини, повишаването на морското ниво, сушите, наводненията и нашествията на скакалци”, подчертават от световната организация.
„Запазването на досегашните форми на подпомагане ще задълбочи тройната криза на планетата (климатични промени, загуба на биоразнообразие и замърсяване) и в крайна сметка ще навреди на човешкото благополучие. Постигането на целите на Парижкото споразумение изисква преразпределяне на подпомагането за едрата месна и млечна промишленост, която е с дял от 14,5% в световните емисии на парникови газове, особено в държавите с високо ниво на доходите. В страните с ниско ниво на доходите правителствата трябва да проучат възможността за пренасочване на подпомагането извън отровните пестициди и торове или разширяването на монокултурното земеделие”, се препоръчва в доклада.
