През последните две седмици собственичка на биологични сливови градини в Източна България е разговаряла по телефона с поне четирима експерти от фонд „Земеделие”, от които иска да научи защо на страницата на ведомството липсват актуализирани цени на плодовете и зеленчуците за тазгодишната схема „Училищен плод”. Всички знаем, че тези схеми се прилагат след 15 септември и е елементарно подготовката за прилагането на това подпомагане да започне най-късно през август. И това би трябвало вече да е отиграно от администрацията във фонда.
Собственичката на градините настояваше за отговор, защото сливите вече бяха узрели и тя искаше навреме да продаде продукцията си на българските деца, „защото такова би трябвало да е хуманното отношение към подрастващите и към земеделците, които мислят за тяхното здраве”, посочи земеделката пред Синор.бг.
От нейно име миналата седмица попитахме защо новите цени все още се бавят и от фонда ни отговориха, че в момента върви тяхната актуализация. Това беше потвърдено и по време на заключителната пресконференция на служебното управление, когато шефът на фонда Борис Михайлов съобщи, че се правят нови изчисления, защото това е искането на земеделците. Ще припомним, че заради сушата и лошата година редица земеделци настояха за промяна в цените заради по-високата себестойност на произведеното от тях.
С това решение администрацията отчасти е поправила грешката си, но твърде късно, ще кажем ние, защото фермерката вече е продала биологичните си качествени плодове за ракия. Без хладилни помещения сливите няма как да издържат дълго, а поради неудачната си комуникация с фонда друг пазар тя не е открила. И не мислете, че ги е спазарила на сметка. Изкупили са й ги по 35 стотинки за килограм, които ще й стигнат само за елементарни разходи, за да подготви градината за зимата.
Иначе пари по училищните схеми се изливат доволно
Така за пореден път родната администрация доказва, че не предвижда какво се случва с бизнеса, който след тежката пролет и дъждовете все пак е успял да отгледа качествена продукция. Но едва ли се замисля и за идеята на европейското подпомагане, което е насочено към здравословния живот на българските деца. Защото най-големият абсурд в този казус е, че повече от 7 години училищата се ползват от подпомагането по схемите за пресни зеленчуци, но през всичкото това време основните доставчици на тези продукти не са родните земеделци. А за това е писано много и както се вижда, без резултат!
